Адът – неговата реалност и приложение към нас – част 1

(English Version: “Hell – Its Realities and Implications – Part 1”)

Темата за ада не е от любимите, дори и в църквите. Въпреки това е много важна, защото Библията ни говори много за това място. Въпросът не е в това дали дадена тема ни кара да се чувстваме удобно или не, а за трудни истини, над които трябва често да мислим за наше вечно добро!

Дж. Ч. Райл, богоугоден проповедник от миналия век, е написал следното за ада:
„Пазач, който замълчи, когато види пожар, е виновен, че не е предупредил за опасността. Лекар, който ни каже, че се подобряваме, когато ние всъщност умираме, не ни е приятел. Пастир, който не говори за ада в проповедите си, не е верен и любящ човек.”

Тъй като се стремя да бъда верен и любящ, искам да разгледам темата за ада, като опиша 4 реалности на ада и конкретни приложения, които са резултат от тези реалности.

Първа реалност: Адът е реално място.

Макар хората да не вярват в ада, той съществува. Това е реално място, което съществува. Ако не беше така, защо Исус ни предупреди и дойде, за да умре вместо нас, за да не трябва ние да отидем там? В Матей 10:28 Исус ни предупреждава: „Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.“ Тези думи нямат смисъл, ако адът не съществува. Ако вярваме в небето, трябва да вярваме и в ада. Божието свято и справедливо естество изисква грехът да бъде наказан – на кръста или чрез наказанието на всеки един човек.

Когато умрем, незабавно отиваме на едно от две места – вярващият отива на небето; невярващият отива първо на място, което се нарича хадес [място на страдание], а в съдния ден ще бъде хвърлен в ада. Адът е реален, така както е реално небето.

Втора реалност: Адът е място на вечно съзнателно мъчение.

a. Това място е вечно. Исус каза в Матей 25:46 – „И тези [т.е. неправедните] ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот.“ Обърнете внимание, че небето и адът са вечни места. При описанието им е използвана една и съща дума. Не можем да твърдим, че „вечен“ означава завинаги по отношение на небето, но че по отношение на ада означава „временен“.

b. Това е място на мъчение. Адът е описан като огнена пещ. Йоан Кръстител описва ада в Матей 3:12 като „неугасим огън“. В Марк 9:43 Исус каза: „И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън.“ Няколко стиха по-надолу, в Марк 9:47-48, Исус продължава и казва: „47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 48 където „червеят им не умира и огънят не угасва.“

Павел пише във 2 Солунци 1:8-9 – „8 в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. 9 Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила.“ Последната книга на Библията описва съдбата на онези, които са отхвърлили Господ Исус. Те ще бъдат на място на вечно мъчение. „14 И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. 15 И който не бе записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро“ [Откровение 20:14-15].

Всички тези стихове ясно описват ада като място на вечно мъчение.

c. Това е място, на което хората осъзнават, че страдат. Адът е място, на което хората изпитват осъзната болка. Хората ще имат чувства в ада, но това ще бъдат единствено чувства на болка – непрестанна, безкрайна болка. Без почивка. Без прекъсване. Исус каза в Матей 25:30 – „А този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ Забележи как Исус описва непрестанното страдание в ада чрез употребата на термини, като „плач и скърцане със зъби“. Нещо повече, сякаш това не е достатъчно, Исус нарича ада място на „тъмнина“, символ на пълно отчаяние.

Исус също така разказа историята [не притчата] за богаташа и Лазар и как богаташът страдал съзнателно в хадес. Четем в Лука 16:23-24 за неговите ужасяващи преживявания: „23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. 24 И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.“ Очевидно богаташът е осъзнавал, че страда.

Макар страданието да е в различна степен [т.е. по-греховните ще страдат повече], всички ще усещат болка през цялото време. Матю Хенри, пуритански коментатор, пише следните отрезвяващи думи: „Ако човек живее дълго като Матусал и прекара всичките си дни във всякакви наслади, които грехът може да предложи, само един час безпокойство и изпитания, които ще последват след това, ще накарат всички удоволствия да избледнеят.“ Казано по друг начин – нека си представим най-ужасното страдание, което човек може да си представи тук на земята. Сега да го умножим по 1000, не, по 10,0000 или дори по милион. Цялото това страдание няма да може да се сравни с болката, която този човек ще изпитва в ада за цялата вечност!

Освен физическото мъчение, ще има и умствено мъчение, защото Бог няма да отнеме ума на хората в ада. Ето как един човек описва умственото страдание, което човек ще изпитва в ада:

Би било проява на милост, ако Бог вземаше ума на човек в ада, но именно в това се състои агонията там. Милостта е за друго време, което ще ни се струва далечно. Човек трябва да живее със себе си, без достойнства на престорена доброта и красота. Умът му е най-тормозената част, без значение от физическото страдание, което ще понася тялото му. Със сигурност се има предвид именно това под фразата: „техният червей няма да умре“.

Умът му непрестанно ще обмисля ужасяващата мисъл, че ще остане такъв, какъвто е завинаги и че няма да може да се промени, следователно, няма да може никога повече да изпита надежда, облекчение, радост или любов. Винаги ще иска да мрази и няма да бъде способен отново да обича, макар да копнее за това. След това ще се мрази, че е копнял за това, тъй като ще бъде изпълнен с огромна омраза към Бога.

Някой може да се пита: „Не е ли несправедливо човек да страда завинаги?“ Ето в какво е проблемът: дори в ада хората няма да се покаят за греховете си, тъй като времето за покаяние ще е приключило със смъртта им. Ето защо ще продължат да живеят в бунт, което ще умножи греховете им. Ето защо ще продължат да преживяват вечни мъчения.

Трета реалност: Адът е място, на което най-злите и почтените хора ще бъдат заедно.

Павел пише в 1 Коринтяни 6:9-10 – „9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, 10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.“ Павел изброява много категории грешници, които няма да наследят Божието царство. Крадци и хулители, сексуално нечистите и пияниците – всички те ще бъдат в ада. С други думи дори така наречения морално добър човек, като богатия младеж [Матей 19:16-22], ще бъде с хора като Хитлер и Сталин!

Сам Исус каза: „… широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях“ [Матей 7:13]. Адът няма да е място само за злите хора. Там ще живеят Сатана и неговите демони [Матей 25:41]. Представи си го за момент. Достатъчно лошо е човек да е сред зли хора, но в допълнение към тях ще бъде в компанията на Сатана и неговите демони през цялата вечност!

Четвърта реалност: Адът е място без никаква надежда.

Хората в ада изпитват само отчаяние. Нямат абсолютно никаква надежда за спасение. Четем следните думи в Лука 16:24-28 – „24 И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. 25 Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. 27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом, 28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“

Обърни внимание на спешността, с която богатият човек умолява Авраам, за да може семейството му да не попадне при него. Защо? Защото е осъзнал, че веднъж попаднал там, няма възможност да избяга. Ще се мъчи завинаги. Няма никаква надежда за избавление! Няма нито минута радост или облекчение! Колко ли е ужасно това! Толкова е ужасно, че дори демоните не искат да отидат там. Ето защо помолиха Исус да ги изпрати в свинете, вместо да се върнат в бездната [Лука 8:28, 31]!

И така, четири реалности на ада: (1) Адът е реален; (2) Адът е място на вечно и осъзнато мъчение; (3) Адът е място, на което най-злите и почтените хора ще бъдат заедно и (4) Адът е място без никаква надежда.

Макар да е трудно да подходим догматично, за да определим които описания на ада са реални и кои символични, следната реалност остава – адът е място на ужасно страдание – умствено и физическо! Как вярващите и невярващите могат да откликнат на тези реалности? Ще откриеш отговора във втората част.