Водно кръщение – 6 зададени и отговорени въпроса

(English Version: “Water Baptism – 6 Key Questions Asked And Answered”)

Има главно две заповеди, разпоредби, които всеки християнин трябва да следва, когато приеме Исус за свой Господ и Спасител. Първата е водно кръщение. Втората е участие в Господната трапеза, известна още като Господна вечеря. Това са две различни неща, защото водното кръщение е еднократно действие, докато участието в Господната вечеря е многократно действие. Този кратък преглед ще се опита да отговори на няколко основни въпроса свързани с първата заповед, т.е. с водното кръщение.

Водното кръщение е първата и най-важна заповед за човек, след като повярва, т.е. след като се покае за греховете си и повярва в Исус Христос. Макар Библията да е недвусмислена по този въпрос, много хора не се подчиняват на тази ясна заповед. Според един библейски учител, това са основните причини за този неуспех:

1. Незнание: хората не разбират ясно тази заповед, защото не им е била обяснена.
2. Духовна гордост: общественото кръщение след дълъг период от време говори за липса на разбиране или е белег на непокорство за продължителен период от време. Тъй като признаването на това непокорство може да бъде много смиряващо преживяване, много хора не искат да бъдат кръстени в продължение на много време, именно поради това. За съжаление, хората, които попадат в тази категория, по-скоро биха искали да бъдат засрамени пред Господ Исус в съдния ден, отколкото пред света сега.
3. Несериозно отношение: много хора имат несериозно отношение към кръщението. Те не са против самото кръщение. Просто за тях то не е приоритетно. С отношението си показват следното: „В настоящия момент има по-важни задачи, които да изпълня. Може би един ден, ще стигна и до това и ще се кръстя.”
4. Страх от изповед: някои хора се боят публично да изповядат своята вяра, защото имат грях в живота си. Когато обявят вярата си, чувстват, че ще изглеждат двулично в очите на околните. Други се опасяват какво могат да си помислят за тях членове на семейството, обществото и др. По-конкретно, когато има риск от отчуждаване от семейството заради водното кръщение, хората обикновено се въздържат от кръщение.
5. Човек не е истински християнин: в някои случаи даден човек изобщо не е християнин. Няма Святия Дух и следователно липсва изобличение за грях или желание да се покори на тази заповед. Възможно е такъв човек да идва на църква и дори да участва в Господната вечеря, но въпреки това да не принадлежи истински на Христос.

Уверен съм, че може да добавите други причини, поради които хората се въздържат от водно кръщение. Целта на този пост е да говорим за първата причина – незнание. В това изложение, чрез задаване и отговор от Писанията на шест основни въпроса, се надявам да изясним тази тема. Отговорност на читателя е с молитва да обмисли тези истини и да действа съобразно.

Нека започнем с първия въпрос.

1. Защо е нужно да вземем водно кръщение? 

Първо, четем в Матей 28:19 думите на Исус, Който заповядва на Църквата: „И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух.” Фразата „в името на” е използвана в единствено число [не „в имената на”]. Тази употреба в единствено число на думата „име” показва равенството на Отец, Син и Святия Дух. Това не е формула, която да бъде повтаряна по време на кръщение, но означава, че вярващият е духовно идентифициран с един Бог, Който съществува в три личности.

Второ, четем в Деяния 2:38 заповед, която се отнася до всеки индивид: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.” Първо, човек трябва да се покае за греховете си [след като е чул и откликне на благовестието с вяра]. Второ, трябва да се „кръсти”. Последователността е ясна: кръщението трябва да следва истинско покаяние и вяра в Исус. Следователно трябва да преминем през водно кръщение, защото това е заповед, не възможност!

2. Какво е значението на водното кръщение?

Водното кръщение е външно и видимо представяне на вътрешно новорождение, което се е случило по време на обръщение. То е физически израз на вътрешна духовна реалност.

В Римляни 6:3-5 ни се казват следните истини: „3 Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му? 4 Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. 5 Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото.” Тези вътрешни духовни реалности, които се случват при обръщението, са най-добре илюстрирани външно чрез водното кръщение.

Водното кръщение е нагледен образ на духовно единение със смъртта, погребението и възкресението на Христос. То също така символизира надеждата, която имаме: както Исус беше възкресен от мъртвите след като умря, така и ние, които сме обединени с Него, също ще бъдем възкресени в бъдеще.

3. Какво е значението на водното кръщение на Исус?

Кръщението на Исус [Мат. 3:13-17] бе обществен образ на Неговото идентифициране с грешниците, за които щеше да умре на кръста и по-късно щеше да бъде възкресен. Исус изпълни „всичко, което е право” [Мат. 3:15], като не само отиде на кръста за нашите грехове, но и живя в съвършено покорство, което ние никога не бихме могли да направим. Ето защо истинската библейска вяра учи, че спасението е единствено чрез вяра, тъй като единствено Исус изпълни „всичко, което е право”. Не сме спасени чрез нашите дела, но единствено чрез вяра в Исус, Който направи всичко за нас.

Следователно, кръщението на Исус бе символично представяне на предстояща реалност по време на Неговите думи (която днес е изпълнена): Неговата смърт вместо нас и Неговото възкресение, като доказателство за Божието приемане на Неговата жертва.

Интересно е също да отбележим, че Исус показа важността да се покорим на всички Божии заповеди, като се кръстим във вода. Исус не избра на кои заповеди да се подчини и на кои не. Той с готовност и радост се покори на всички заповеди на Неговия Отец, като част от съвършения Си живот.

4. Как трябва да се извършва водното кръщение?

Тук настъпва голямо объркване и разделение. Има много непоследователност в начина на кръщение (напр. единствено чрез потапяне или човек може дамо да бъде поръсен и др.). За да получим ясен отговор за начина на кръщение, нека погледнем как хората са били кръщавани в Библията.

В Новия Завет думата „кръщение” често се предава с два гръцки глагола (действия) bapto и baptizo. Според един речник за старозаветни и новозаветни термини bapto означава „потапям” и е бил използван от гърците, за да опишат боядисването на дреха или почерпването на вода чрез потапяне на съд в друг съд, който е пълен с вода. Другата дума, baptizo, означава „кръщавам” (т.е. потапям се напълно, потъвам) и се среща на няколко места в Новия Завет.

Думата „кръщение” в Новия Завет изисква или обозначава „потапяне, потъване, гмуркане”. Също така никъде не се казва, че някой е кръстен с вода (поръсване или с намокряне на челото). Винаги се говори за кръщение във вода.

Сам Господ Исус беше кръстен с потапяне! Четем в Матей 3:16: „И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата”. Фразата „излее от водата” ясно говори, че Той е бил кръстен чрез потапяне!

Хората, които Йоан Кръстител е кръщавал, „се кръщаваха от него в реката Йордан” [Мат. 3:6]. В Йоан 3:23 се споменава отново, че Йоан е кръщавал с потапяне. Четем: „Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода”. Нямаше да е нужна „много вода”, ако е кръщавал по друг начин, не чрез потапяне!

Ранната църква също е практикувала водно кръщение чрез потапяне. В Деяния 8:38 четем, че Филип, един от дванадесетте апостоли, кръсти етиопския евнух ето така: „и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти.”

След разглеждането само на няколко стиха човек трябва да признае, че потапянето е използвано в Новозаветните случаи на водно кръщение. Единствено потапянето съответства на реалността на духовната истина, която се случва по време на спасението – вярващият човек се потапя с Христос, по-специално в Неговата смърт, погребение и възкресение.

Поръсването или намокрянето на челото с вода не е библейският начин на кръщение. Те водят началото си от Римокатолическата църква. Дори Римокатолическата църква е извършвала водното кръщение чрез потапяне до около 13 век. За съжаление някои протестантски църкви в последствие наследяват римокатолическата практика да кръщават чрез поръсване (напр. презвитерианска, методистка, лутеранска и др.).

5. Каква е връзката на водното кръщение със спасението?

Водното кръщение нужно ли е за спасението? Когато погледнем цялостното поучение на Новия Завет, разбираме едно нещо за спасението: спасението е само по благодат, само чрез вяра в Исус, когато човек се покае за своя грях и се обърне единствено към Исус  за спасение (вижте Марко 1:15; Йоан 3:16; Йоан 5:24; Деяния 20:21; Римляни 4:5; Римляни 10:9-13; Ефесяни 2:8-9; Тит 3:5). Вярата единствено в Исус като Господ и Спасител спасява човек. Публичната изповед по време на водното кръщение потвърждава реалността на истинската вяра в Исус.

Водното кръщение е тясно свързано със спасението в някои пасажи, защото истинското спасение винаги призвежда покорство. Първата стъпка на покорство за един християнин е да бъде кръстен, т.е. публично да изповяда своята вяра в Христос. Следват няколко примера от книга Деяния за хора, които са изпълнили тази заповед без да се бавят.

A. Денят Петдесятница, когато се ражда Църквата

Деяния 2:41 ни казва: „И така, тези, които приеха учението му, [т.е. учението на Петър за спасението], се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.”

Както виждаш, нямаше никакво забавяне по отношение на водното кръщение, след като приеха посланието на спасение. Те се кръстиха още в същия ден.

B. Откликът на самаряните на проповедта на Филип

Деяния 8:12 ни казва: „Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени.”

Кръщението се случва незабавно след като „повярваха” на посланието, което им проповядва Филип: „Божието царство и името на Исус Христос.”

C. Кръщението на Корнилий и неговото семейство

След като Петър проповядва благовестието на Корнилий и неговото семейство, те веднага се кръстиха, след като приеха веста на спасение. В Деяния 10:47-48 четем, че Петър потвърждава нуждата им да бъдат кръстени, след като приемат вестта на благовестието. 

„47 Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние? 48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исус Христос…”

D. Кръщението на Лидия и на тъмничаря във Филипи

В Деяния 16:14-15 четем как Бог спаси жена на име Лидия и как тя веднага се кръсти: 

„14 …Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше. 15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.”

Забележете, че в текста ясно се казва, че тя се кръсти, след като откликна на проповедта на Павел. 

По-късно в същата глава четем как Бог спаси тъмничарят, който отговаряше за пазачите на Павел, докато беше в затвора и как той също се кръсти, след като откликна на вестта за спасение. Цялата случка е записана в Деяния 16:16-34.

Първо тъмничарят попита Павел и Сила: „30 Господа, какво трябва да направя, за да се спася?”, на което „31 те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. 32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.” Текстът ясно казва, че Павел и Сила говориха Господното слово „на всички, които бяха в дома му.“ 

Второ, четем следното: „33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.”

Някой може да каже: „В текста не се казва, че те повярваха, преди да се кръстят.” Ако погледнем внимателно следващия стих, ще получим отговора, че те действително повярваха, преди да се кръстят. „34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.” Повярва не само тъмничарят, според както прочетохме фразата: „и повярвал в Бога”, но след това се казва: “той и цялото му семейство се радваха, че бяха повярвали в Бога” (ERV-BG)

И така, още веднъж имаме доказателство за кръщение след като човек е повярвал във вестта на благовестието! Интересно е, че няколко стиха по-рано ни се казва, че е било „посред нощ” [Деяния 16:25], когато се случват тези събития! Хората са се кръстили през нощта! Това беше без значение за Павел и семейството на тъмничаря. Истинската вяра винаги иска да откликне на Божиите заповеди без забава!

E. Кръщение в Ефес

В Деяния 19:1-7 четем за последното кръщение, което е записано в книга Деяния. Павел проповядва на група мъже в Ефес, които бяха последователи на Йоан Кръстител. След като чуха вестта за спасение чрез Исус Христос, те откликнаха и показаха покорството си, като се кръстиха във вода. „И като чуха това, [т.е., вестта за спасение чрез Исус] кръстиха се в името на Господ Исус.” [Деяния 19:5]. 

Макар стихът да не казва конкретно, че са приели вестта на благовестието, фактът, че откликнаха и приеха вестта е виден от фразата:  „И като чуха това.” И така, още веднъж, виждаме кръщение след като някой е чул и приел вестта на благовестието.

От горните 5 примера е ясно, че кръщението следва истинско приемане на благовестието. Макар кръщението да не спасява, то винаги следва истинската спасителна вяра! Това е връзката между водното кръщение и спасението.

6. Може ли да се кръщават невръстни деца?

Тъй като Новият Завет изяснява недвусмислено, че човек е нужно лично да се покае и да повярва в Христос, преди да бъде кръстен, практиката на кръщаване на невръстни деца е небиблейска. Как може едно дете да се покае и да повярва? В Библията няма нито една заповед да се кръщават невръстни деца и не е описан нито един случай за кръщаване на невръстно дете.

Някои тълкуват кръщението на невръстни деца в Новия Завет като белег на принадлежност към зеветното семейство, подобно на обрязването в Стария Завет. Ето проблемът с този възглед: в Библията не е споменат никъде.

От друга страна, Библията ясно твърди, че водното кръщение е само за онези, които са разбрали и приели благовестието, като са се покаяли за греховете си и са повярвали единствено в Господ Исус Христос за прощение на греховете си. За такива хора първата заповед, която трябва да изпълнят, е да се кръстят чрез потапяне във вода. Трябва да я изпълнят без да се бавят! Това е подкрепено с доказателства от Писанията, както видяхме в тази публикация.

Финални мисли

Надявам се читателят да е прозрял важността и значимостта на водното кръщение. Сатана иска да обърка това простичко изискване. Защо? Защото от началото на християнския живот Сатана иска вярващите хора да не се покоряват. Ако не може да предотврати спасението, той отнема от силата на вярващите, като ги изкушава да не се покорят на Бога в тази първа и основоположна заповед. Ако успее да накара вярващите да не се покорят в тази област, може лесно да ги накара да не се покоряват и в други области! Това е планът му!

Също така кръщението е добра проверка на това дали новоповярвалият човек е готов да плати цената да следва Исус. Ако човек откаже публично да обяви, че Исус е Господ чрез водното кръщение, е възможно да не се е покаял и обърнал истински към Исус. Следователно, кръщението може да се окаже отлична проверка на това дали едно сърце реално е било променено, т.е. дали човек действително е станал християнин, действително се е новородил и е се е обърнал от греха към Исус.

Хора кръстени като по-малки се чудят дали действително са се покаяли и повярвали в Исус, преди да са се кръстили. Тази вътрешна борба се среща често, особено при хора, които са били родени и са израстнали в християнски семейства. Те знаят, че сега вярват в Исус и че Той е Господ в живота им и че Му принадлежат.

Не са уверени, обаче, в истинността на своето покаяние и вяра, когато са били кръстени. Причината за тази несигурност може да е дългогодишният живот в грях, докато сега живеят в покорство на Исусовите заповеди. Вместо да наричаме годините на непокорство „отстъпване от вярата”, бих насърчил такъв човек да оцени по-ранното си кръщение. Възможно е да не е преживял истинско дело на спасение преди кръщението. Възможно е решението му да е било емоционално или да се е появило поради натиск от семейството, църквата, приятелите, на кръщението на приятели и др.

Въпросът при подобни случаи е: Трябва ли да се кръстя отново? Отговорът е: Ако не си бил кръстен според новозаветното кръщение, което е след като си изповядал истинско покаяние и вяра в Христос, тогава трябва да се кръстиш отново чрез потапяне. Предишното ти кръщение, дори да е било с потапяне, не означава нищо.

Водното кръщение не е обикновен процес на потапяне във вода. Да, може да се възприеме като ритуал/традиция, но това не е намерението на нашия Господ при установяването на тази свещена заповед. Трябва да изпълняваме всяка заповед на Господа с радостно сърце, не с неохота. Добре е да помним думите на Господ към Самуил в 1 Царе 16:7: „понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.” Радостно е, когато помним, че Господ гледа на сърце, но е страшно да знаем, че Той познава намерението на нашите сърца [Откр. 2:23].

Ако вярата ни е истинска, покаянието също ще е истинско. Лъжливото покаяние се страхува единствено от последствията на греха, докато истинското покаяние се бои от самия грях. Истинското покаяние мрази греха поради това, което е, т.е. обида към святия Бог. Знанието, че грехът е лош и че Бог мрази греха мотивира истински покаяния човек да го загърби. Затова истинското покаяние се отказва от греха и се обръща с пълно посвещение към Исус.

В заключение, нека цитирам два стиха казани от самия Исус, които да насочат мислите ни по отношение на тази значима тема:

Лука 6:46: „И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?”

Матей 10:32-33: „32 И така, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата. 33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата.”

Това са силни и дълбокомислени думи на самия Господ Исус. Насърчавам всеки от нас да следва примера на псалмопевеца, който казва в Псалм 119:60: „Побързах и не се забавих да опазя Твоите заповеди.”

Скъпи читателю, ако е нужно да се кръстиш във вода библейски и правилно, не се бави. Няма доказателства в Новия Завет за вярващ, който се е бавил или е изчаквал повод, за да се кръсти. Кръщението трябва да се приеме и да насърчаваме да се взема незабавно.

Помни, валидното доказателство за истинско покаяние е покорство на Божиите заповеди, не само по отношение на кръщението, а на всички сфери на живота. Водното кръщение е добро начало. Нека помним: водното кръщение след истинско обръщане към Бога не е възможност, а заповед, на която трябва да се подчиним без забава!

Не допускай гордост [какво могат да си помислят хората, ако се кръстя след толкова много време], страх [какво може да каже или направи моето семейство] или някаква друга причина да ти попречи да се покориш на Исус. Направи го, за да бъдеш угоден единствено на Господ Исус! Покорявай Му се, защото Го обичаш. Той зае твоето място на кръста, за да те освободи от вечения ад. Той заслужава твоето радостно, искрено и навременно покорство!

Нека добрият Господ ни даде способност да спазваме всички Негови заповеди, защото: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи по Неговите пътища” [Пс. 128:1].