Господ те помни, дори когато се чувстваш изоставен от Него
(English Version: “The Lord Remembers You – Even When You Feel Abandoned By Him!”)
Някога чувствал ли си се изоставен от Бога поради продължителни трудни обстоятелства? Може да са били финансови затруднения, свързани със здравето, семейни борби. Как откликна на страданието, без значение от какъв характер е било то?
(1) Беше ли разочарован от Бога?
(2) Таеше ли гняв към Него?
(3) Беше ли обезсърчен или депресиран?
(4) Търпеливо ли чака да те избави на Своето време?
С този пост целя да насърча всички ни, когато се сблъскаме с по-продължителни изпитания, да откликнем по четвъртия начин – търпеливо да чакаме Бог да ни избави на Своето време. По-лесно е да го кажем, отколкото да го направим. Как да откликнем по богоугоден начин, особено когато не виждаме изходен път от изпитанията? Вярвам, че отговорът се крие в това да приемем следната библейска истина:
Бог никога не забравя Своите деца. Той ги помни, дори когато се чувстват „изоставени“ от Него!
Примери за това как Бог помни Своите си:
Ной. Първият път, когато четем как Бог си спомни Своите си е в Битие 8:1 – „Тогава Бог си спомни за Ной”. Фразата „Тогава Бог“ грее ярко на много тъмен фон. Предходният стих ни казва: „А водите се застояха по земята сто и петдесет дни“ [Битие 7:24]. Потопът заля целия свят. Ной и всички с него бяха заключени вътре и не можеха да излязат.
Човек може само да гадае какво са си мислели хората, докато са били заключени в Ноевия ковчег, особено когато си дадем сметка колко дълго са останали вътре. В Битие 7:6, 11 четем, че Ной е бил на 600 години, когато потопът дойде (седмица преди да влезе в ковчега). В Битие 8:13-15 четем, че той излиза от ковчега малко след като навърши 601 години. И така, общото време прекарано в ковчега е малко повече от една година! Много дълго време да си затворен, докато всичко живо около теб измира!
Въпреки това ни се казва, че Бог си спомни за Ной. Думата „спомни“ не означава, че Бог беше забравил Ной поради загуба на паметта. Отнася се до „спомняне с благост, отговор на молба, закрила, избавление“. Този контекст се отнася до Божието обещание да избави Ной по време на потопа [Битие 6:17-18]. Сега Бог започна да осъществява Своето обещание.
Аврам. В Своята благост Бог чу молитвата на Аврам за неговия племенник Лот [Битие 18:16-33] и го избави, когато унищожи двата града Содом и Гомор. „И така, когато Бог унищожаваше градовете на тази равнина, Той си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред развалините на градовете, където живееше Лот“ [Битие 19:29].
Израилтяните в Египет. В Изход, докато Божият народ страдаше в египетската земя, хората „пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога. Бог чу пъшканията им; и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков. И Бог погледна към израилтяните и се смили над тях“ [Изход 2:23-25]. Бог, в Своята милост, издигна Мойсей, който в последствие изведе народа от Египет.
Анна. В 1 Царе 1:11 четем за Анна, богоезлива, но бездетна жена, която умоляваше Господа на силите да погледне благосклонно към „скръбта“ ѝ и да си спомни за нея, като ѝ даде син. По-късно в същата глава ни се казва: „Господ си спомни за нея“ [1 Царе 1:19] и направи така, че да забременее и да роди син, когото нарече Самуил, защото го бе изпросила от Бога [1 Царе 1:20].
Псалми. В книга Псалми многократно е записано как Бог си спомни за Своя народ и ги избави или в други случаи допусна да бъдат наказани заради греховете им.
Псалми 98:3 – „Спомни милостта Си и верността Си към Израилевия дом.“
Псалми 105:42 – „Защото си припомни Своето свято обещание към слугата Си Авраам.“
Псалми 106:45 – „… спомни си за тях Своя завет и се разкая според голямата Си милост.“
Не е чудно, че народът често прославяше Бога, като при този случай: „Който си спомни за нас в унижението ни, защото милостта Му трае довека“ Псалми 136:23.
Покаялият се грешник на кръста. Вероятно най-трогателният случай от всички примери в Библията за това как Бог си спомни за някого и прояви милост, виждаме в отговора на Исус на разкаялия се разбойник на кръста. Исус висеше на кръста, бе понесъл греховете на света и страдаше ужасно.
В този момент един от двамата крадци, които бяха разпънати от двете Му страни, извика: „Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си“ [Лука 23:42]. Забележи невероятния отговор на Исус. „Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая“ [Лука 23:43]. Исус обеща на този покаял се човек, че ще бъде с Него в рая не утре, не следващия месец, а „днес“.
Представи си радостта на покаялия се крадец, когато чу тези думи! Представи си неизговоримата радост, която преживя няколко часа по-късно, когато след като умря отиде на небето, където Исус вече го чакаше!
Братя и сестри, ето как Бог си спомня за онези, които очакват да ги избави!
Какво не помни Бог?
Ако горните примери за това как Бог си е спомнил за Своите не са достатъчни, ето нещо, което носи невероятна утеха на обезпокоените сърца. Този Бог, Който „си спомня“ Своите си също така обещава никога да не помни греховете на всички, които се обърнат към Него за прошка и приемат Сина Му Господ Исус Христос за свой Спасител.
В Евреи 10:17 е записано следното обещание: „И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече“. Причината, поради която Бог обещава никога да не помни греховете ни, е следната: Исус „…принесе една жертва [Себе Си] за греховете“ [Евреи 10:12].
Всички наши грехове са погребани под кръвта на Исус. Няма повече да се страхуваме от осъждение, тъй като не трябва да плащаме цена за греха ни. Евреи 10:18 го казва много ясно: „А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях“.
Това е най-големият източник на насърчение за всички нас, особено когато се чувстваме изоставени от Бога! Бог обещава повече да не „помни“ греховете ни по начин, който да ни отдели от Неговото присъствие. Каква радост! Каква утеха!
Какво помни Бог?
Тези радост и утеха няма да бъдат преживяни от хората, които отхвърлят Исус. Тъй като те умират, без да бъдат простени греховете им. Ще се изправят пред Божия съд в бъдеще. Тогава Бог ще си спомни и ще изброи греховете им. Те ще бъдат основание за вечното им наказание в огненото езеро – друг начин, по който е описан адът. В Откровение 20:11-15 четем много подробности:
11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побегнаха земята и небето и не се намери място за тях. 12 Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата. 13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта, и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си. 14 И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. 15 И който не бе записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро.
Твърдението в края на стих 13: „те бяха съдени – всеки според делата си“ ни учи на важна истина. Греховете които човек извърши няма да бъдат забравени, а ще бъдат посочени като основание за осъждането му в бъдеще, ако този човек умре непростен.
Това означава, че всяка греховна мисъл, дума и действие ще бъдат посочени. Измежду тях ще бъдат споменати и провалите да постъпим 100 правилно. Това е огромен товар от грехове, които трябва да носи човек в съдния ден! Истината е, че никой не може да плати цялата цена за греховете си сам, тъй като никой не е съвършен. Ето защо всичко, които отхвърлят Исус, ще плащат цената през цялата вечност в огненото езеро.
Изборът е ясен.
Можеш да отидеш при Спасителя Исус с покаяние и вяра, докато си жив, за да получиш пълна прошка за греховете си, така че Исус да не ги помни в бъдеще. Така ще можеш да бъдеш уверен, че ще прекараш вечността с Него на небето.
Или можеш да отхвърлиш Исус сега, да носиш всичките си грехове и да се изправиш пред Христос като Съдия в съдния ден. Тогава Исус ще си спомни всеки твой грях и ще те осъди в огненото езеро, известно още като ада. Там ще усетиш какво означава реално да бъдеш изоставен от Бога за цяла вечност.
Какво избираш? Исус да си спомни за теб в Своята милост като твой Спасител или Исус да си спомни греховете ти като твой Съдия?