Да чакаме Бога

(English Version: “Waiting on God”)

Някой е казал: „Да чакаме Бог да осъществи целите си е най-големият проблем, с който се сблъскваме в християнския си живот; в нас има нещо, което по-скоро би предприело погрешна стъпка, вместо да изчака.“ Колко вярно!

Една от реалностите на християнския живот е, че никой от нас не е склонен да чака. Искаме да получим нещо и го искаме още сега! Макар често да жънем болезнени последствия от това, че не сме изчакали, продължаваме да сме склонни често да вършим този грях. Всезнаещият Бог е напълно запознат с тази наша склонност. Ето защо многократно повтаря в Словото Си нуждата да Го чакаме и да не прибързваме.

Какво означава да чакаме Бога?

Не означава да мързелуваме или да сме пасивни. Означава „активно да се доверяваме единствено на Бога да подейства. Означава да загърбим мъдростта, богатствата, силите и връзките си и да се доверим единствено на Бога.

Ако се захванем сами да променяме ситуацията или започнем да роптаем и да се оплакваме, че чакаме прекалено много, само ще изгубим мира си и ще се чувстваме ужасно. Джордж МакДоналд казва с право: „Каквото и да направи човек без Бога или ще се провали ужасно или ще успее дори по-ужасно.“

Уейн Стайлс в отличната си книга Waiting on God („Да чакаме Бога“ – Бел. пр.) пише:

Ние искаме първо щастие; Бог иска святост. Ние искаме удоволствие; Бог иска чистота.  Все едно чакаме червеното да се смени. Ако пренебрегнем червения сигнал, можем [и понякога] ставаме участници в произшествие. По подобен начин, ако изпреварим Бога, защото чакането ни се струва такава загуба на време, ще бъдем наранени. Чакането е процес, посредством който Бог ни променя повече, отколкото ако промени обстоятелствата.

Възможно е да сте обезсърчени в резултат от чакането на Божията намеса. Мислите си: „Още колко, Господи?“ Почти сте готов да се откажете. Не го правете! Искам да се насладите на благословенията, които идват в резултат от чакането на Господа, като се съсредоточим върху Исая 64:4-5a:

4 Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за онези, които го чакат. 5 Посрещаш с благост този, който радостно върши Правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти.

Този пасаж ясно ни казва, че Бог действа в полза на хора, които чакат действието Му [4б], като им се притича на помощ [5а]. Освен това споменава две качества изброени долу, които трябва да бележат живота ни, ако искаме Бог да действа за нас.

1. Трябва високо да ценим Божия характер [4a].

2. Трябва да се стремим към свят живот [5a].

Нищо ново и непознато за нас. Но се надявам да е добро напомняне, което да ни насърчи да чакаме Господа.

1. Трябва високо да ценим Божия характер [4a].

Обърнете внимание какво се казва в първата част на Исая 64:4: „Защото от древността не се е чуло, до уши не  към е стигнало, око не е видяло друг бог, освен Тебе…“ Исая високо цени Бога. Преди този стих Исая говори за Божиите дела в миналото, особено „разтапянето на планините“ [Исая 64:3]. Това е препратка към разтърсването на Синайската планина, когато Бог даде десетте заповеди. Според Исая Богът на Библията е могъщ и силен, няма подобен на Него. Той също така знае, че Бог е любящ и милостив към Своя народ [Изход 34:6]. Именно защото високо цени Божия характер, Исая е уверен, че Бог ще се погрижи за Своя народ.

Подобна или още по-голяма увереност трябва да е характерна за нас, които, за разлика от Исая, живеем от тази страна на кръста. Чрез Исус имаме по-ясна представа за Божия характер. Разбирането на Неговия характер трябва да ни насърчи да чакаме уверено Божието действие в живота ни. Ето защо нека се стремим непрестанно да ценим Божия характер, като отразяваме качествата, които разкриват характера Му.

2. Трябва да се стремим към свят живот [5a].

Първата част от Исая 64:5 гласи: „Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти…“ Обърнете внимание, че Бог се притича на помощ на онзи, който „радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти…“ Хората, които се стремят към свят живот с радостни сърца ще получат Божията помощ. Вярата в Божия характер и покорно поведение спрямо Неговите заповеди вървят ръка в ръка, като част от чакането на Господа.

Хората в дните на Исая не преживяха Божието избавление, защото живееха в грях.  „… ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим“ [Исая 64:5б]! Освен това те не викаха към Бога [Исая 64:7]. Нямаха молитвен живот. Дори когато се молиха и постиха, го правиха външно и Бог отхвърли това двуличие [Исая 58]. Грехът възпираше Бог да действа – „но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, и Той не иска да чува“ [Исая 59:2].

По същия начин не можем да очакваме Бог да се намеси в наша полза, ако живеем в грях. Грехът винаги блокира Божието благословение! Ако обаче се стремим към святост, можем да бъдем сигурни, че Той ще се притече на помощ на онзи, който „радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти…“ Ето защо е нужно да се стремим към святост.

И така, ако искаме Бог да действа в наша полза, докато Го чакаме, е нужно да ценим високо характера Му и да се стремим към святост.

Накрая

Често се обезсърчаваме, докато чакаме Господа. Ядосваме се и ставаме раздразнителни, защото нещата не се случват както искаме! Възможно е дори да завиждаме на околните. Това се случи на Асаф, когато видя нечестивите да благоуспяват, а праведните да страдат [Псалми 73]. Лесно можем да забравим, че праведният Бог е в контрол! Възможно е дори да станем мързеливи. Възможно да започнем да ставаме подвластни на мисли като: „Какъв смисъл има да служа на Бога? Той не се интересува от мен. Чакам да се намеси от толкова време и нищо. Защо да продължавам да Му служа?“

Забравяме, че Бог действа, дори докато чакаме да се намеси. Той изгражда характера ни. Показва ни какви идоли има в сърцата ни, за да се покаем и ги отхвърлим. Изработва в нас търпение, толерантност, смирение и състрадание, за да бъдем чувствителни към болката и борбите на околните, за да можем да им служим по-ефективно.

Освен това Бог ни учи да признаваме Неговия суверенитет в живота си по време на процеса на чакане. Учи ни, че Той е Грънчарят, а ние сме глината. Той владее над всичко. Прави каквото пожелае, когато пожелае и както пожелае. Никой не може да Го убеди да направи нещо според неговия/нейния план. Той иска да признаем тези истини с цялото си сърце.

Джон Пайпър казва с право: „Бог цели да се прослави като работи за онези, които Го чакат“. В книгата си God Isn’t in a Hurry („Бог не бърза“ – Бел. пр.) Уорън Уиърсби пише с право: „Най-доброто, което можем да направи, е да спрем да гледаме часовниците и календарите си и с вяра да гледаме към Божието лице, като Го оставим да действа по Неговия начин и на Неговото време“.

На второ място след страданието чакането може би е най-великият учител и наставник в богоезливост, зрялост и истинска духовност, когото ще срещнем. Затова нека не гледаме от колко време чакаме или напред – колко много ще ни се наложи да чакаме. Нека не се раздразняваме, ядосваме, обезсърчаваме или боим, като по този начин губим своя мир и ограбваме мира на хората около нас, да не говорим за лошото свидетелство, което даваме.

Бог добър ли е единствено когато действа бързо и по добър според нас начин? 

Ако отговорът е „Да“, то тогава разкрива, че само използваме Бога, за да получим това, което искаме, вместо да Му позволим да бъде Бог и да ни оформя както желае. Нека се покаем от подобно грешно отношение. Нека разчитаме да ни дава сили да чакаме по начин, който Му е угоден. Не е нужно да се притесняваме за утрешния ден. Достатъчно е на деня злото [Матей 6:34]. Бог ни дава сили и благодат да Го чакаме днес. Когато настъпи утрешният ден, той става днес и Неговата благодат ще бъде достатъчна. Нека се научим да вярваме, че дори ако отговори с „Не“, Бог продължава да работи в наша полза, за наше добро и за Негова слава.

Затова ви насърчавам да чакате Бога библейски. Този невероятен Бог, Който няма подобен, върши такива дела за тези, които Го чакат. Той действително се притича на помощ  на този, „който радостно върши правда“ и помни пътищата Му.