Едно нещо, което застрашава всичките ни взаимоотношения

(English Version: “The One Thing That Threatens All Relationships”)

Можеш ли да познаеш кое едно нещо застрашава всичките ни взаимоотношения? Горчивината! Тя влияе на брака, църквата и на практика върху всичко останало. Горчивината е един от най-големите бичове на здравословния християнски живот. Разпространява се по-бързо дори от обикновената настинка и прояжда жизнеността на духовния ни живот. Тя е „ ракът на душата“ и ежегодно покосява милиони жертви.

Има лек за тази болест. Откриваме го в една от най-красивите думи на английски – „прощавам“ (forgive). Макар да е обикновена дума, истинската ѝ същност се крие в последната част – „давам” (give). Да простиш (for-GIVE) означава да освободиш човек от злото, което ти е причинил, да се откажеш от правото да отмъстиш и да не позволиш в сърцето ти да се загнезди горчивина.

Библията не само очаква, но също така заповядва на християните да бъдат хора на прошката. Не предлага друга здравословна възможност. Вярващите са призовани към високия стандарт да практикуват прошка. Призовани сме да прощаваме, както Бог прощава: „бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ [Еф. 4:32. Виж също Колосяни 3:13].

Да, прощаването не е лесен процес. Понякога можем да се борим с мисли като: „Безсмислено е. Отново ще ме наранят. Изобщо не трябваше да им прощавам. Никога няма да се променят.” Трябва да се пазим от подобни грешни мисли! Бог обещава да помогне на Своите деца да простят, а за Бога е невъзможно „да лъже“ [Евр. 6:18]. Следователно, не трябва да се отказваме.

Нужно е да вярваме, че Бог работи в сърцата ни и ни прави по-силни чрез тези изпитания. Той иска да ни изгради – не да ни унищожи. При все това, понякога е нужно да разрушим, за да съградим. Ще имаме победа, ако разчитаме на силата на Святия Дух.

Трябва да се стремим към Божията прошка, че таим огорчение в сърцата си. Това е първата стъпка за преодоляване на този грях. След това е нужно да продължим да Го молим за сила да простим на хората, които са ни наранили. Всеки път когато в ума ни се появят мисли на горчивина щом си спомним за греха на хората срещу нас, е нужно да мислим продължително и усилено за нашите грехове.

Някой е написал: „Хората с простително сърце добре помнят своя собствен грях, но бързо забравят греховете на околните. Трайният спомен за техните грехове ги наскърбява, но той произвежда радост, когато сърцата им размишляват върху новооткритата свобода на простителността в Исус. Равна по мярка радост изпълва сърцата им, когато предлагат същата тази прошка на околните, които са съгрешили спрямо тях.”

Спомням си, че бях чел за една жена, която отишла при пастора си, защото мъжът ѝ гледал порнография. Тя говорила с него за това. Съпругът ѝ се покаял и я помолил за прошка. Тя обаче не можала да забрави този грях и отишла при пастора си, за да му разкаже колко лош е мъжът ѝ, защото е извършил този грях и как мисли да го напусне. В сърцето ѝ имало толкова горчивина срещу съпруга, който се бил покаял за греха си, че не можела да види собствения си грях на горчивина в сърцето си. Това е опасността от греха!

Толкова ясно виждаме и помним греховете на околните [дори след като са се покаяли за тях], а сме така слепи и забравливи за собствените си грехове! Ето защо трябва съзнателно да си изградим навик да мислим за личните си грехове, вместо за греховете на околните. Няма друг лек за горделивото, себеправедно и непростително сърце!

Невероятно е как прошката е толкова красива дума, когато се нуждаем от нея и толкова грозна дума, когато трябва да я дадем. Един автор пише: „Колко бързо простените по-големи братя могат да се превърнат в себеправедни по-големи братя“ [Keith Mathison]!

Непростителността е характерна за невярващите хора [Рим. 1:31, 2 Тим. 3:3]. Писанията многократно ни казват, че християнинът трябва да има милостив и простителен дух [1 Йоан 3:10, 14-15]. Ако животът ни показва, че таим горчивина и непростителност, е нужно искрено да проверим живота си, за да се уверим дали действително сме опитали Божията прошка за грях.

Томас Уотсън е казал: „Не е нужно да се качим на небето, за да видим дали греховете ни са простени. Нека погледнем в сърцата си и видим дали можем да простим на околните. Ако можем, не е нужно да се съмняваме, че Бог ни е простил.“

Когато застанем на Голгота и видим как Исус е разпънат на кръста, как тече кръвта Му, как е наранен и пронизан заради нашите грехове и вика: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ [Лука 23:34] или погледнем Стефан, който, докато беше убиван с камъни, каза: „Господи, не им зачитай този грях“ [Деяния 7:60], можем ли да продължим да задържаме горчивината? Можем ли да продължим да казваме: „Няма да простя на този човек!“? Толкова ли сме глупави да си мислим, че можем да вземем Божието прощение, да злоупотребим с него и да ни се размине? Нека се смирим, наистина да се покаем и да се помолим за Божията благодат да простим на околните. Ако не, можем със сигурност да очакваме тежко наказание от Бога.

Може да си казваш: „Какво да направя, ако хората не се покаят за действията си? Да им простя ли въпреки това?“ Ето отговора: не зависи от нас дали хората ще се покаят. Можем единствено да се предпазим от горчивина и да култивираме сърце, което винаги е готово да прощава. Ако хората не се покаят, не може да има здравословни взаимоотношения.

Дори във взаимоотношенията ни с Бога – ако грешникът не се покае, не може да има взаимоотношения с Бога. Искам да подчертая, че трябва да защитим себе си от това да станем жертва на горчивината, дори ако другият човек не се покае. Бог ще се справи с техните грехове – Той е съдията. Ето защо не трябва да ставаме съдии. Същевременно трябва да се стремим да правим добро на хората, които са ни наранили, в изпълнение на записаното в Римляни 12:17-21 и Лука 6:27-28.

Има ли някой в живота ти, на когото не си готов да простиш? Възможно е това да е съпруг или съпруга, родител или член на църквата? Който и да е този човек, защо искрено не помолиш Бог да ти помогне да му простиш? Кажи на Бога, че искрено съжаляваш, че си задържал горчивина срещу тях. Той ще ти помогне.

Помни, че когато простиш на този човек, го правиш заради Христос, единствено за да си угоден на Него. Прошката е обещание никога да не си отмъщаваш и да не се връщаш към минали грехове, особено към тези, за които извършителят се е покаял! Прошката ще ти помогне да се отделиш от болката на вътрешните терзания.

Алтернативата на прошката е безкраен процес на нараняване, горчивина, гняв, негодувание и самоунищожение. Струва ли си?