Истински Християнин ли сте или „почти“ Християнин?
(English Version: “Are You a Real Christian or an ‘Almost’ a Christian?”)
На 26 февруари 1993 избухна мощна бомба в подземния гараж на Световния търговски център в град Ню Йорк, която уби шестима и рани над хиляда души. Това доведе до агресивно разследване и множество арести. Въпреки това малко от агенциите на реда разпознаха, че това е част от международен терористичен план.
Когато терористи унищожиха кулите на Търговския световен център през 2001, полицейският комисар Реймънд Кели коментира за първото нападение: „То трябваше да послужи за пробуждане на Америка.“
Още по-сериозен призив за пробуждане ни отправя самият Господ Исус в притчата в Матей 25:1-13, в която задава на всеки човек изповядващ християнството проникновен въпрос за себеизпитване: „Истински християнин ли си или си почти християнин?“ Когато разгледаме пасажа, можем да вземем присърце сериозността на този въпрос и да отговорим подходящо.
Обяснение на притчата
Притча е история, която се основава на всекидневния живот и е предназначена да преподаде духовни истини. Тази притча е за младоженец, който идва да се ожени за своята невяста и да я отведе в дома си. Според тогавашните традиции шаферките са водили младоженеца до дома на невестата. Тъй като младоженецът е можел да дойде през нощта, шаферките е трябвало да носят светилници, за да осветят пътя през нощта.
В тази конкретна история младоженецът се появява в полунощ. Общо десет шаферки го чакали, за да го придружат. Пет имали светилници с масло, а останалите пет имали светилници, но нямали масло. Шаферките с маслото отишли на сватбеното тържество заедно с младоженеца. Останалите не били допуснати на сватбата, въпреки настояването им.
Младоженецът в притчата е Исус. Мъдрите девици (шаферки), в чиито светилници е имало масло, са истинските християни, които са готови да посрещнат Исус. Петте неразумни девици, които нямали масло в светилниците си, са лъжливите християни, които не са готови да посрещнат Христос и са застрашени да не отидат на небето.
Основната поука от притчата е обобщена в стих 13: „И така, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.“ Казано по друг начин: „Бъдете готови да посрещнете Господа в настоящия ден, защото идва време, когато няма да можете да получите прощение на греховете си. Няма да имате втора възможност да отидете на небето, след като напуснете тази земя.“
Приложение на притчата
Когато разглеждаме притчата, можем да извлечем 3 истини за приложение.
Истина #1. Човек може външно да изповядва Христос, без никога да Го е притежавал вътрешно.
Между разумните и неразумните девици има много сходства. Всички взели светилниците си и чакали да посрещат младоженеца [Мат. 25:1]. Неразумните девици не се противопоставили на идването на младоженеца. Привидно са очаквали пристигането му.
По подобен начин много хора, които изповядват, че са християни, също твърдят, че очакват идването на Исус, но на практика не са подготвени правилно да се срещнат с Него. Тъй като младоженецът се забавил, разумните и неразумните девици заспали.
Разумните девици заспали уверено. Те символизират истинските вярващи, които притежават истинска сигурност, защото имат правилни взаимоотношения с Христос.
Неразумните девици изглежда също заспали с усещане за сигурност. Те обаче символизират лъжливите вярващи, които притежават лъжлива сигурност в резултат от заблудено сърце. Мислили са си, че са готови да посрещнат Христос, защото ходят на църква, правят някои „външни“ християнски дейности и общуват с други християни. Тъжната реалност обаче е, че те никога не са се покаяли истински за греховете си и следователно не са преживели новорождение в Христос.
Няколко белега характеризират живота на лъжливите християни.
1. Възгледите им за Бога са погрешни. Бог е само и единствено любов. Той няма да ме изгони. Когато застана пред Него, мога да Го убедя да ме пусне на небето. Това е бил възгледът на неразумните девици, както е видно от отчаяните им викове: „Господарю! Господарю! Отвори ни“ [Мат. 25:11].
Макар Бог да е любов, Той не е само любов. Той е също толкова свят и справедлив. В Своето Слово е обещал да накаже онези, които не са повярвали в Сина Му [Йоан 3:18]. Ако Бог противоречи на Словото Си, би бил лъжец, а това е невъзможно!
2. Възгледите им за греха са погрешни. Лъжливите християни поставят знак за равенство между изобличението за грях и истинско обръщане към Бога. Изобличението за грях действително предшества истинското обръщане към Бога, но е възможно човек да усеща изобличение, без истински да се е обърнал към Бога.
Юда, Феликс и Исав бяха изобличени за греховете си, но не бяха спасени [Мат. 27:3-5; Деяния 24:25; Евреи 12:16-17]. Скръбта за греха не е доказателство, че човек е християнин. Ако не накара човек да загърби греха и да поиска милост при нозете на Исус, тази скръб е лъжлива и води единствено до вечно унищожение [2 Кор. 7:9-10].
3. Възгледите им за света са погрешни. Лъжливите християни изпитват непоклатима любов към света и неговите удоволствия. Те не осъзнават, че Исус не осъжда човек, за това, че е на света [Йоан 17:15], а по-скоро го осъжда, затова, че светът е влязъл в човека!
Макар да познават казаното в 1 Йоан 2:15: „Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отца,“ те насочват целия си живот към светски желания. Животът им протича в това да преследват светски неща или да мечтаят за тях! Мислят си, че са единственото изключение на заповедта: „Не можете да слугувате на Бога и на мамона!“ [Мат. 6:24]. Колко са заблудени!
4. Възгледите им за това да обичат околните са погрешни.За лъжливите християни е характерно да обичат избирателно само онези, които ги обичат. Невероятно и тъжно е да виждаме толкова много хора, които твърдят, че са християни, да таят дълбоко огорчение към други хора с години. Може да е спрямо брачен партньор, член от семейството, членове на църквата, съработници, съседи и др. Ето какво си мислят: „Като цяло обичам околните. Не мога да обичам само еди кой си. Той ме нарани толкова много.”
Писанията обаче ясно ни казват, че омразата не може да характеризира човек, който твърди, че е християнин. В 1 Йоан 4:20-21 се казва: „20 Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял. 21 И тази заповед имаме от Него: Който обича Бога, да обича и брат си.“ Същата истина е подчертана и в 1 Йоан 3:13-15 и в 1 Йоан 4:7-8.
Следователно е възможно човек външно да изповядва Христос, без вътрешно да Го притежава, подобно на петте неразумни девици. Ето защо е нужно всички ние да проверим живота си, за да разберем дали само изповядваме или действително имаме вечен живот.
Истина #2. Спасението не се предава или споделя.
Когато младоженецът дойде, неразумните девици осъзнаха, че нямат масло в светилниците си. Те веднага помолиха разумните девици: „Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват. А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете“ [Мат. 25:8-9].
Докато отидат да си купят масло, стана твърде късно. Сватбарите влязоха вътре и „вратата се затвори“ [Мат. 25:10]. Неразумните девици не можаха да влязат заради подготвеността на разумните девици. Беше нужно да са индивидуално подготвени за младоженеца. С други думи спасението е индивидуална транзакция между грешника и Господа. Не може да се предава или споделя. Човек трябва да бъде лично подготвен да се срещне с Господа.
Много изповядващи християни приличат на тези неразумни девици. Мислят си, че Господ ще ги пусне на небето въз основа на това към коя църква са принадлежали, защото родителите или брачният им партньор е християнин. Сам Исус предупреждава такива само заблудили се хора с думите: „Ако не се покаете, всички така ще загинете“ [Лука 13:3]. Думите Му в Йоан 3:3 допълнително потвърждават, че спасението е лично преживяване: „Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново[a], не може да види Божието царство.”
Нека проверим живота си. Мислим ли си, че ще влезем на небето, защото принадлежим към дадена църква, родителите ни са християни или считаме себе си за по-добри от останалите? Ако да, тогава се заблуждаваме. Не сме спасени, ако не сме били изобличени за греховете си, не сме се покаяли и не сме се обърнали лично към Христос за избавление.
Истина #3. Християнската вяра изисква устояване, което продължава през целия живот.
Макар младоженецът да забавя връщането си, разумните девици са готови за неговото идване във всеки един момент. Макар той да пристига в неочаквано време „посреднощ“ (ст. 6), тя бяха готови. Това ни показва, че християните трябва да устояват във вярата до края.
Исус не ни призовава се подчиняваме „от време на време“ или „когато ни устройва“. Когато се обърнем към Христос, се посвещаваме да Го следваме през целия си живот, дори да се наложи да заплатим с живота си.
За съжаление, много хора днес възприемат Христос и Неговото предложение за спасение само като „застрахователна полица срещу ада“, т.е. като билет до небето, който не изисква нищо, а само носи материални благословения! Не е чудно, че благовестието на просперитета е толкова привлекателно за нашето поколение! Посланието за себеотричане и носене на кръста не е много популярно дори в много „църкви“ днес, но е и си остава посланието на Исус!
Исус ни заповядва да влезем „през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел“ и казва: „тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот“ [Мат. 7:13-14]. Забележете, че не е тесен само входът. Целият християнски живот е живот на предизвикателства, изисква непрестанно устояване.
Истинските християни разбирате цената да следват Исус. Разбира, че цената да Го следват дългосрочно е много по-малка от тази да не Го следват. Ето защо устояват, въпреки жестоката битка с греха, Сатана и света. Когато съгрешат, се обръщат към Него с истинско покаяние. Не остават удобно в греха, защото знаят, че той наскърбява техния Господ, Който умря на кръста за греховете им. Самата мисъл да се радват и да останат в греха, за който техният Спасител плати такава ужасна цена ги ужасява.
Моля, не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че човек се спасява, защото устоява. Напълно приемам библейската истина, че спасението е само по благодат и единствено в Христос [Йоан 6:47; Еф. 2:8-9, Тит 3:5]. Човек не се спасява, защото устоява във вярата. Устояването не е причината за спасението. То е резултат от истинското спасение!
Нека проверим живота си. Устояващи християни ли сме, дори когато ситуацията е предизвикателна?
Последни мисли
Днес много изповядващи християни питат: „Колко мога да се приближа до света и да остана християнин“? Исус току що ни показа колко човек може да се приближи до Него и да НЕ бъде християнин. Лесно е човек да бъде „почти християнин“. За сега не струва на човек нищо.
В идния живот обаче ще му струва всичко. Колко трагично ще бъде в този съден ден да открият, че има разлика между това да човек да е истински християнин и почти християнин. Разликата е между небето и ада.
Нека бъдем предупредени: да си почти спасен означава да си сигурно изгубен! Колко правилно е твърдението: „Пътят към ада е осеян с добри намерения!“ Нека тези думи не описват никой от нас.
Неразумните девици осъзнаха това твърде късно. Моля ви, не се поставяйте в подобна ситуация. Ако не си го направил, загърби греха си, помоли се Исус да ти прости и да те направи Негов последовател още сега. Той ще откликне незабавно. Ще ти даде Своя Святи Дух, Който ще заживее в теб и ще ти помага да живееш живота, който сам не би могъл да живееш. Когато устояваш и ти ще можеш да бъдеш сигурен, че си истински християнин!