Призивът да следваме Христос
(English Version: “The Call to Follow Jesus”)
Матей 4:18-22 – 18 И като ходеше край Галилейското езеро, видя двамата братя – Симон, наречен Петър, и брат му Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. 19 Той им каза: Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци. 20 И те веднага оставиха мрежите и тръгнаха след Него.
21 И като отмина оттам, видя други двама братя – Яков Зеведеев и брат му Йоан, че кърпеха мрежите си в лодката с баща си Зеведей; и ги повика. 22 И те начаса оставиха лодката и баща си и тръгнаха след Него.
Горният пасаж ни разказва как Исус призовa първите Си ученици, докато бяха улисани в ежедневието си на рибари, както виждаме от стихове 18 и 21. Когато изучаваме този пасаж за Исус, можем да научим 3 урока.
Първо, обърнете внимание, че Исус е инициатор на призива.
Обикновено равините в дните на Исус не са призовавали хора да ги следват. Всеки който е имал желание, е започвал да следва даден равин по своя инициатива. Исус обаче не е само равин. Той е суверенният Бог в плът. Затова ги призовава: „Елате след Мен“ [ст. 19]. Това не е предложение, а заповед. „Следвайте Ме“ или „Елате след Мен“ – това беше призивът.
Има една по-дълбока цел, която е изразена в същия стих: „Аз ще ви направя ловци на човеци“ (В един от преводите на англ. се казва: „Ще ви изпратя да ловите човеци“ – бел. пр.). До сега ловихте жива риба и я убивахте за храна. От сега нататък, като Мои вестители, ще хващате духовно мъртви хора, за да им давате духовен живот, като провъзгласявате благовестието.“ Това е призивът! Обикновени и необразовани рибари да станат първите Му вестители, да изпълнят тази изключително важна задача!
Невероятно какви хора избра Исус за Свои представители. В това обаче се крие Божията мъдрост. Той не мисли като света. Той призовава, когото реши да призове за задачите, които им е определил.
И така, първият урок, който е нужно да научим: призивът да свидетелстваме за Исус не е иницииран от нас, а от Него. Започва с Него. Той ни призовава да бъдем Негови свидетели. Четем за това в Деяния 1:8: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.”
Непокорството към този призив е грях.
Второ, забележете, че Исус ги уверява в Своята власт да изпълни този призив.
Фразата: „Аз ще ви изпратя“ носи идеята за овластяване. В някои преводи се казва: „Аз ще ви направя ловци на човеци“. Идеята е същата. Няма да действате във вакуум. Ще ви овластя да направите това, което ви призовавам да направите. Това е обещанието на Исус.
По същия начин, по който Исус овласти тези ранни ученици да бъдат Негови вестители, така Той дава и на нас същата тази сила да бъдем Негови вестители. Чрез силата на Святия Дух сме изпратени в този погиващ свят [Деяния 1:8] да бъдем Негови свидетели. Не трябва да се страхуваме да изпълним този призив. Това е вторият урок, който трябва да научим.
Трето, обърнете внимание, че учениците отговориха на призива на Исус с незабавно покорство, без ни най-малко закъснение.
В тяхното покорство нямаше абсолютно никакво колебание. Те не позволиха на притежания да ги възпрат да последват Исус. В Матей 4:20 се казва: „И те веднага оставиха мрежите и тръгнаха след Него.“ Те не позволиха също така на взаимоотношения да ги възпрат да последват Исус. В Матей 4:22 се казва: „И те начаса оставиха лодката и баща си и тръгнаха след Него.”
Призовани сме да откликнем по сходен начин – с незабавно покорство, с покорство от цяло сърце. Не можем да позволим на притежания или взаимоотношения да попречат на нашето покорство на призива на Исус да бъдем Негови свидетели.
Моля, разберете, това не означава, че всички сме призовани да изоставим семействата си, да напуснем работа и да Го последваме. Точно обратното. Новият Завет ясно ни учи да обичаме семействата си и да се грижим за нуждите им. Същият този Петър по-късно е със съпругата си в служение, а Исус дори изцели неговата тъща, която живееше с него. Важно е да не позволяваме на семейството да ни попречи да следваме Исус.
Новият Завет също така ни призовава да бъдем добри служители. Това означава, че някои от нас ще бъдат призовани да осветяват със светлината на благовестието работните си места. Важното е да не допускаме на кариерата да ни пречи да следваме Исус. Понякога Исус може да призове последователите Си да останат в настоящата си кариера и да бъдат свидетели за Него, докато в други случаи Исус може да ни призове да напуснем светската си работа, за да свидетелстваме за Него.
Ето основното във всички тези възможности: покорството ни към Исус трябва да бъде от цяло сърце, така че нищо да не може да ни попречи. Това е третият урок, който научаваме.
Пионери мисионери като Уилиам Кери и Хъдсън Тейлър са рискували живота си, включително и живота на семействата си, защото са приели призива на Исус да бъдат Негови вестители сериозно. Ние трябва да проявяваме същото отношение към нашите притежания. Исус ни призовава да използваме притежанията си не като средство да заплащаме за удоволствия. Вместо това те трябва да бъдат използвани да снабдяват нуждите ни и в крайна сметка да подпомагат разпространението на благовестието.
Притежанията не трябва да ни притежават. Трябва да ги държим свободно. Нужно е да използваме притежанията си, за да подпомагаме разпространението на Божието Слово, било то като се откажем от всичко, за да занесем благовестието до други места или като го използваме, за да изпратим други или дори да го използваме, за да достигнем хората около нас. Най-важно е следното: нужно е винаги да се покоряваме на призива на Исус да бъдем Негови свидетели отново и отново, каквито и да ни призове да бъдем!
Учениците знаеха ли как щеше да завърши животът им? По това време не знаеха. Въпреки това чрез вяра те оставиха всичко и последваха Исус! Според църковната история Петър и Андрей са били разпънати на кръст. Според книга Деяния Яков е бил убит от Ирод. Йоан, според книга Откровение, е бил заточен и затворен на остров Патмос. Краят им не е славен по земните стандарти, но според небесните, те живяха успешно.
Сам Исус казва по-късно в същото това Евангелие: „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери” [Мат. 10:39]. Повтори същото нещо по друг начин: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси” [Марк 8:35].
Тези ученици изгубиха живота си в този свят, за да придобият идния свят. Последните анализи показват, че те са живели най-добре на земята — във вярно покорство на призива на Исус, въпреки че са преминали през много страдания! Сега със сигурност живеят най-добре – за цяла вечност – при нозете на Исус, в пълен мир и утеха. Без повече сълзи. Без повече скърби. Само радост за цялата вечност. Преди това обаче беше кръстът, който предшества славата!
Библията е много ясна в това отношение. Следването на Исус включва смърт към нашите интереси и непрестанен стремеж да живеем според Неговия интерес.
Разказват следната история за граф Цинцендорф, основател на Моравското братство. Свързана е с това как е видя кръста и последствията от него чрез едно интересно събитие.
В малък параклис близо до неговия имот в Европа имало картина на Исус Христос нарисувана от един християнин. Под картината били написани думите: „Всичко това направих за теб. Ти какво си направил за мен?“ Когато Цинцендорф видял тази картина, онемял. Видял прободените ръце, кръвта по челото, наранените ребра. Продължил да се взира в картината и в текста.
Изминали часове. Цинцендорф не можел да се движи. Когато денят отминал, стоял приведен и плачел при мисълта за посвещението на Този, Чиято любов изцяло бе завладяла сърцето му. Тръгнал си от малкия параклис променен човек. Използвал средствата си да работи чрез Моравските братя, чиито мисионерски интереси и служение повлияха целия свят.
Виждате ли каква промяна става, когато сърцето на човек е пленено от любовта на Христос? Този вид любов първоначално превръща човек в християнин и му помага с любов да Му се покорява от този момент нататък.
Хора, чиито сърца за били запленени от любовта на Христос, никога няма да престанат да се стремят да изпълняват Неговите заповеди. Те с радост ще вървят по тесния път, защото знаят, че единствено Той ще ги заведе до евентуалния им дом на небето. Разбират, че трябва да носят светлина и са призовани да разпръсват светлината на благовестието в мрака на заобикалящия ги свят.
Също така разбират, че всичко започва с това светлината на Исус да освети техните сърца. Това случило ли ти се е? Преживял ли си лично изобличение за грях? Обърнал ли си се към Исус, Месията, Който от любов проля кръвта Си на кръста, за да плати за твоите грехове? Христовата любов към теб запленила ли е сърцето ти?
Ако да, какъв е твоят отговор на Неговия любящ призив за спасение? Надявам се, че е „Да“! Ако е така, те моля да разбереш, че Исус продължава да използва същия призив за служение: „Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци“.
Какъв е твоят отклик на Неговия любящ призив за служение? Откликваш ли с непосредствено и непрестанно покорство като това на учениците, които не позволиха на притежания или дори на семействата си да им попречат? Или си прекалено улисан в притежания, позиция и взаимоотношения и това ти пречи да бъдеш ефективен свидетел за Исус?
Ако е така, днес е денят да се покаеш и да помолиш Господ Исус да ти прости и да ти помогне да Му бъдеш верен свидетел. Помоли Го да те научи как да използваш позицията си, за да разпространяваш ефективно благовестието. Помоли Го да ти помогне да Го поставяш на първо място във взаимоотношенията си. Помни, че Той е твоят Създател и че единствено Той умря за теб. Следователно, заслужава да бъде на първо място в живота ти!