Ролята на Християнина на работното място
(English Version: “The Christian’s Role In The Workplace – A Biblical View”)
Един известен ресторант в САЩ се нарича TGIF—Thank God It’s Friday (Благодаря на Бога, че е петък). Името улавя точно как средностатистическият човек възприема работата, т.е. радва се, че работната седмица е приключила. Така ли обаче трябва християните да възприемат работата? Като необходимо зло? Или трябва да я възприемаме като дар от Бога и следователно да Го прославяме дори и на работното си място? Тази кратка статия цели да помогне на читателя да направи второто, [т.е. да прославя Бога], като разгледа 5 библейски истини за работата.
Истина # 1: Работата е съществувала от преди грехът да влезе в света.
Много хора мислят погрешно, че работата е резултат от греха в света. Още преди грехът да влезе в света, Бог постави Адам в Едемската градина, „за да я обработва и да я пази” [Бит. 2:15]. Поради греха това стана много по-трудно – „то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си” [Бит. 3:17].
Тъй като работата беше част от живота на човека в съвършения свят [т.е. преди грехопадението] и работата ще съществува в идния нов свят, трябва да я възприемаме като благословение, не като проклятие!
Истина # 2: Работата е заповед от Бога.
В 1 Солунци 4:11 ни е заповядано: „да работите с ръцете си.” Гръцката култура е принизявала физическия труд. Библията обаче обявява, че всеки труд е достоен, ако се върши според библейските принципи. Помисли за момент. Ако работата е проклятие, защо Бог би заповядал на Своите деца да работят, при това с ръцете си? Не, Бог не би ни заповядал да направим нещо, което дори наподобява зло. Като Божии деца е нужно да погледнем сериозно на всяка Божия заповед, дори на онези, които привидно противоречат на нашите естествени желания.
Истина # 3: Работата е за общото благо на околните.
В допълнение към грижата за лични и семейни нужди, работата е средство да изпълним втората заповед: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ [Мат. 22:39]. Няколко библейски заповеди подчертават колко важно е да помагаме на хората в нужда. В Деяния 20:35 ни се казва, че „като се трудите така, трябва да помагате на немощните.” В Ефесяни 4:28 ни се заповядва да се трудим, за да има да отделяме „и на този, който има нужда.” В Притчи 14:31 ни се казва: „който е милостив към бедните, показва почит към Него”, т.е. Бога. Ето какво Бог заповядва на богатите: „да правят добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни” [1 Тим. 6:18].
Възможно е нуждаещите се да са хора от семейството, приятели и дори непознати. Макар да е нужно да бъдем добри настойници, нека също помним, че Бог ни благославя, за да бъдем за благословение на околните. Д. Л. Муди обобщава тази истина за работата за общото благо по следния прекрасен начин:
Прави всяко добро, което можеш, чрез всички средства, с които разполагаш, по всички начини, по които можеш, на всички места, на които можеш, по всяко време, когато можеш, на всички хора, на които можеш, докато можеш.
Също така заповедта да обичаме своя ближен ни напомня да внимаваме къде се хващаме на работа. Места, които предоставят стоки и услуги, които водят до унищожаването живота на много хора и семейства не съответстват на заповедта да обичаме своя ближен. Не е подходящо вярващи хора да работят на такива места.
Този принцип на неучастие може да се приложи и към места, в които се върши открит грях [напр. лъжене на клиентите]. Дори финансовите условия да изглеждат невероятни, вярващите трябва да не отиват на места, където могат да бъдат изкушени да не се покорят на Бога.
Истина # 4: Трябва да работим със съзнанието, че Господ е истинският ни началник.
„О, не!“ Казвате вие. „О, да!“ Казва Божието Слово. Тази истина е изяснена в Ефесяни 6:5-8. [Виж също Колосяни 3:22-25]. В Ефесяни 6:5 ни се заповядва: „Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христос.“ Обърни внимание, че трябва да се покоряваме на работодателите си така, както се покоряваме на Христос.
Християнската етика не трябва да се основава на едно обикновено угаждане на началника, когато ни наблюдава: „Не работете само за пред очи, като човекоугодници“ [Ефесяни 6:6a]. Християните трябва да помнят, че Господ винаги гледа и в крайна сметка работят пред Него. Божията воля е [Ефесяни 6:6б] християните винаги да се покоряват на началниците си и да работят добре.
Павел продължава: „7 и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човецитe 8 понеже знаете, че всеки роб или свободен ще получи от Господа същото добро, каквото върши“ [Ефесяни 6:7-8]. Ето защо християните никога не трябва да основават работната си етика на това дали получават признание от началниците си.
Много хора се ядосват и престават да работят усилено, когато работата им не бъде забелязана. „Няма поздравление, няма бонус, няма похвала… Защо да ме е грижа?“ Това е отношението на много хора днес. Ако Бог е истинският началник, [а Той е], ще възнагради вярващия един ден! Това е Неговото обещание! Това трябва да ни насърчава да служим, а не човешкото признание. Не трябва да позволяваме на началници или на други хора да променят поведението ни!
Трябва винаги да работим с мисълта, че Бог е истинският ни началник. Трябва да проявяваме същото отношение на покорство, каквото показваме към Него. Това изисква да имаме смирен дух. Изключение е, разбира се, ако нашит началник ни кара да правим нещо, което противоречи на Писанията. Тогава не сме длъжни да му се подчиняваме. При подобни случаи трябва да се покоряваме на Бога. „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците” [Деяния 5:29].
Нека помним, че ако работодателят ни е християнин, са приложими принципите в 1 Тимотей 6:2: „И онези, които имат вярващи господари, да не ги презират, тъй като са братя; а нека още повече им работят, защото онези, които се ползват от усърдието им, са вярващи и възлюбени. Това поучавай и увещавай.“
Християните трябва не само да бъдат добри работници, но и добри работодатели. В Ефесяни 6:9 се казва: „И вие, господари, правете същото на тях, като се въздържате от заплашване; понеже знаете, че и на тях, и на вас има Господар на небесата, у Когото няма лицеприятие.“ Както работниците християни трябва да служат на работодателите си по начин, който почита Бога, така християните работодатели трябва да имат същото отношение към работниците си. Не трябва да ги заплашват или да се възползват от тях. Не трябва да се отнасят с лицеприятие, защото Господ няма любимци.
Когато вярващите осъзнаят, че Господ е истинският им началник и че не работят само за заплата, перспективата им за работата ще се промени. Няма повече да бъде възприемана като товар, а като благословение и прекрасно средство за прослава Бога.
Истина # 5: Работата е средство за постигане на крайната цел –прослава на Бога.
В 1 Коринтяни 10:31 ясно се казва, че трябва да правим всичко „за Божия слава“. Това ще помогне на християнина да възприема работата като средство за постигане на крайната цел да прославя Бога. Когато тази перспектива липсва, работата лесно може да се превърне в господар, а работникът – в роб. Това ще доведе до други проблеми, като желание за забогатяване, за издигане, стремеж към най-доброто, което светът може да предложи и др.
Работата може да навреди на духовния и семейния живот на човек [напр. да не му остава време за четене на Библията и молитва, за семейството, за участие в църковните служби; може да се появи тенденция към допускане на компромиси и дори стремеж към бърз успех. Ето защо в Притчи 23:4 четем предупреждението: „Не се старай да придобиеш богатство, изостави тази си мисъл.“
Казано по друг начин: не бъди РАБОТОХОЛИК! Идентичността на християнина не идва от това колко е успешен като работник или като работодател. Идентичността на християнина произтича от факта, че е в Христос, т.е. че е грешник спасен по благодат. Бог вече го е приел, а в крайна сметка само това ще е от значение!
И така, видяхме 5 основоположни истини за работата. Освен тях има още три общи принципа, които да знаем по отношение на работата.
Работа в трудна среда. Не трябва да се обезкуражаваме, ако се окаже, че работим в стресова среда. Бог е суверен във всички сфери на живота. 1 Петър 2:18-21 ни напомня, че може да се наложи понякога да потърпим и да работим под опърничав работодател. Бог може да ни държи на това работно място с причина – да промени хората около нас или самите нас чрез трудните обстоятелства, в които сме принудени да разчитаме повече на Него за сила.
Промяна на работа. Няма нищо грешно в това да потърсим друг работодател (1 Коринтяни 7:21]. Добре е обаче да подходим към такова решение с молитва и размисъл. Не трябва да се колебаем да си зададем трудни въпроси:
- Защо искам да се преместя?
- Поради гордост и отказ да се покоря на работодателя си ли искам да се преместя?
- Заради повече пари и удобство ли?
- Заради преследване на лична кариера ли?
- Това преместване ще застраши ли личния ми духовен живот и този на семейството ми?
- Това преместване ще повлияе ли на служението ми за Господа в местната църква?
- Как ще повлияе на времето със семейството ми?
Подобно искрено поставяне под въпрос на мотивите и молитва ще ни помогне да вземем правилно решение по отношение на смяната на работа. Винаги е добре да имаме предвид цялостната картина – как желанието ми да се преместя или да остана ще прослави Бога? Когато сложим Бога на първо място и след това зададем въпросите, бързо ще получим отговори. Не трябва никога да забравяме, че преследването на земна реализация може да доведе до значима духовна катастрофа.
Освен това е добре да помним, че не е христоподобно, нито прославящо Бога да говорим лошо за нашите работодатели или да се оплакваме и мърморим за работата си. Нужно е да култивираме благодарно сърце за това, че имаме работа! Нека не забравяме, че има много безработни хора! Дори когато напуснем един работодател и си намерим друго място, не е добре да продължаваме да говорим отрицателно за предишната фирма. Добре е да загърбим миналото и да продължим напред.
Моля, запомни: Не е грешно да споделим за трудна ситуация на работното място и да помолим за молитвена подкрепа, нито да говорим за истински злоупотреби на работното място. Греховно е да позволим появата на горчивина спрямо хората, които не се отнасят добре към нас. Честото мислене за отрицателните аспекти на работното място може да доведе до греховно отношение. Ето защо бъди внимателен!
Евангелизиране на работното място. Макар Библията да ни заповядва да достигаме до всеки, който няма спасителни взаимоотношения с Христос, което включва хората на работното ни място, е нужна мъдрост. Християнинът получава пари, за да работи и трябва да помни, че евангелизирането не трябва да му пречи да изпълнява задълженията си. С други думи, трябва да се въздържаме да евангелизираме в работно време, ако това води да пренебрегване на отговорностите ни. Подобен подход не рекламира Исус, а е лошо свидетелство за християнската вяра. Може да евангелизираме по време на обедната почивка или след работа.
Добре е също така да помним, че освен споделянето на благовестието, това да бъдем верен служител или работодател е въздействащ начин да сочим на Христос.
Накрая
Нека помним винаги: най-важната работа бе извършена от Господ Исус, когато живя съвършен живот вместо нас и отиде на кръста, за да умре вместо нас за нашите грехове. Неговият победоносен вик: „Свърши се“ [Йоан 19:30] показва, че плащането за нашите грехове е достатъчно. Възкресението бе Божието „Амин!“ за Исусовото дело. Ето защо можем да си почиваме в Него и да черпим сили от Неговия Дух, за да изпълним заповедите Му, включително и заповедта да живеем според библейските принципи по отношение на работата.
Бог се прославя дори в светската сфера. Нега не си мислим погрешно, че Бог се прославя само когато човек работи в църквата. Писанията ни напомнят, че всеки християнин служи непрестанно, ако прославя Бога в сферата, в която е призован да функционира. Било то че сме на светска работа, че се грижим да отгледаме богоезливи деца у дома или служим в Църквата, е важно да бъдем верни на Божието Слово. Когато изградим подобно отношение, вместо да се радваме, че идва краят на работната седмица, ще можем с радост да благодарим, че идва понеделник!