Често срещани препятствия пред евангелизирането и как да ги преодоляваме – част 1
(English Version: “Common Barriers To Evangelism & How To Overcome Them – Part 1”)
Последните думи на Господ Исус, когато се възнасяше на небето, често са наричани „великата заръка“. „18 Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ [Матей 28:18-20].
Ето версията на Лука на думите на Исус по отношение на великата заръка: „И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим. 48 Вие сте свидетели за това“ [Лука 24:46-48].
Същият Лука в Деяния 1:8 записва още веднъж великата заръка. Този път имаме думите на Исус за Святия Дух, Който ще ни даде сила да евангелизираме: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“
Ако придаваме значимост на последните думи на хората, колко повече значимост трябва да придадем на последните думи на Исус, Господаря и Царя на вселената, преди да се възнесе от земята? Думите на Исус не са ли кристално ясни? Важно е да евангелизираме света като Негови свидетели. Колко често се проваляме в задачата да бъдем верни свидетели? Колко често сме виновни за това, че не се покоряваме на тази заповед?
Насявам се, че в тази и в следващата статия Святият Дух ще ни помогне да видим някои от често срещаните препятствия [или може би трябва да кажем „извинения“ в някои случаи] пред вярното евангелизиране. Моля се също така Той да ни накара да се променим и да разчитаме на Него за преодоляване на тези препятствия. Така ще можем да изпълним призива си да бъдем свидетели за Исус Христос.
Преди да разгледаме тези често срещани препятствия, нека видим едно простичко определение за евангелизиране: евангелизирането е любящо и вярно прогласяване на благата вест за Исус Христос, Който умря за нашите грехове и възкръсна, така че ако се покаят и се доверят единствено на Него, хората могат да получат прощение на греховете си.
И така, като имаме предвид това определение за евангелизиране, нека продължим да четем.
1. ОПАСЯВАМ СЕ ДА НЕ ОБИДЯ ЧОВЕКА И В РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА ДА ИЗГУБЯ ВЗАИМООТНОШЕНИЕТЯТА СИ.
Посланието на благовестието е обидно за хорта, които враждуват с Бога. Въпреки това трябва да се стремим да представяме истината с любов и да не се страхуваме да изгубим взаимоотношенията си. В крайна сметка Бог ни е дал тези взаимоотношения! Ето защо е нужно да пазим себе си да не поставяме взаимоотношенията с хората над взаимоотношенията ни с Бога.
Матей 10:37 – „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мен.“
2. МОГАТ ДА МИ КАЖАТ ДА НЕ ИМ СЕ БЪРКАМ.
Отговорност на християните е да се тревожат за духовното състояние на околните. Нека помислим къде бихме били, ако някой беше решил, че духовното ни състояние не е тяхна работа!
Веднъж, докато говорел по улиците на Чикаго, Д. Х. Муди отишъл при един напълно непознат човек, и кого попитал: „Господине, християнин ли сте?“ „Гледайте си работата!“ Му отговорил човекът. Муди отговорил: „Господине, това ми е работата.“
2 Коринтяни 5:20 – „И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.“
3. НЕ ЗНАМ ОТКЪДЕ ДА ЗАПОЧНА.
Винаги можем да започнем от личното си свидетелство – какво направи Исус за нас. Това заповяда Исус на очистения от зли духове човек от Герасинския край.
Лука 8:39 – „Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус.“
Свидетелствата ни са нещо лично. Никой не може да ги отрече. Могат да окажат голямо въздействие, ако Духът избере да ги използва!
4. ВСЕ ОЩЕ ИЗУЧАВАМ БИБЛИЯТА. НЕ ЗНАМ ВСИЧКИ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ, КОИТО ХОРАТА МОГАТ ДА МИ ЗАДАДАТ.
Избавеният от демони човек от Герасинския край [Лика 8:26-39] не беше запознат с Библията. Въпреки това започна да свидетелства веднага след обръщението си [Лука 8:39]. Никога няма да знаем всички отговори на въпросите, които невярващите хора могат да ни зададат. Това обаче не трябва да ни спира да свидетелстваме. Не е страшно да кажем: „Не знам отговора, но ще го потърся и ще се свържа отново с теб.“ Посъветвайте се с някой, който може да ви помогне духовно и се свържете отново с човека. Ако не сте намерили отговор, можете да кажете: „Не знам.“ Целта на евангелизирането не е да имате всички отговори.
Хъдсън Тейлър разказва за китайски пастор, който представял на новоповярвалите при първа възможност идеята за евангелизиране. Веднъж този пастор срещнал новоповярвал човек и попитал: „Братко, от колко време си спасен?“ Човекът отговорил, че е спасен от около три месеца. „Колко души спечели за Спасителя?“ Попитал пасторът.
„Аз още се уча.“ Отговорил човекът. Пасторът поклатил неодобрително глава и казал: „Млади човече, Господ не очаква да станеш дипломиран пастор, но очаква да бъдеш верен свидетел. Кажи ми, кога една свещ започва да свети? Когато е изгоряла наполовина ли?“
„Не, веднага след като бъде запалена.“ Отговорил човекът. „Правилно каза. Започни да пръскаш светлина!“
5. ТРЯБВА ПЪРВО ДА НАУЧА ПО-ТВОРЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА ЕВАНГЕЛИЗИРАНЕ И СЛЕД ТОВА ЩЕ ЗАПОЧНА ДА ЕВАНГЕЛИЗИРАМ.
Да, винаги има място за подобрение в евангелизирането. Ако обаче не сме верни в малкото, което знаем за евангелизирането, ще бъдем ли верни, ако научим повече методи?
Лука 16:10 – „Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.“
Макар непосредственото приложение на горния стих да се отнася до настойничеството на средства, едно от по-широките му приложения може да бъде отнесено към евангелизирането.
6. ЩЕ МЕ СМЕТНАТ ЗА ЛУД, ЗА РЕЛИГИОЗЕН ФАНАТИК.
Християнинът не е от този свят. Принадлежи на друг свят. Затова е нормално за хората от този свят да считат, че християните са „различни“. Припомнете си, че вероятно преди да повярвате, също сте считали християните за луди!
1 Коринтяни 1:18 – „Защото словото за кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.“
1 Коринтяни 4:10 – „ние – безумни заради Христос…“
7. ЕВАНГЕЛИЗИРАНЕТО Е ОТГОВОРНОСТ НА ЛИДЕРИТЕ В ЦЪРКВА.
Макар каненето на невярващи на църковна служба или на специално събиране, по време на което да чуят благовестието е един от методите на евангелизиране, той не замества личното свидетелство човек на човек. Господ заповядва на всеки Свой последовател да отвори уста и да споделя благата вест. Това правиха ранните вярващи.
Деяния 8:4 – „А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.“
8. НЕ СЪМ ЕКСТРОВЕРТ. ПО ХАРАКТЕР СЪМ МНОГО СРАМЕЖЛИВ И СЕ СТРАХУВАМ ДА ГОВОРЯ С ХОРА.
Бог може да махне този дух на страх и да ни даде сила да говорим за Него.
Деяния 1:8 – „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“
2 Тимотей 1:7, 8 – „7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. 8 И така, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене – затворник за Него, а участвай в страданията за благовестието по силата, дадена от Бога.“
9. ЩЕ СЕ МОЛЯ ЗА ХОРАТА, ВМЕСТО ДА ИМ ГОВОРЯ.
Макар молитвата да е много важна за евангелизирането, Господ ни заповядва да отворим уста и да говорим на останалите за Него.
Лука 24:47 – „и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.“
Лука 8:39 – „Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус.“
Нужно е да отворим уста пред Господа за погиващия. Това е молитва. Нужно е обаче да отворим уста пред погиващия за Господа. Това е евангелизиране. Едното не замества другото.
10. ТЕ СА ТОЛКОВА ЗАКОРАВЕНИ. НЕ МИСЛЯ, ЧЕ ЩЕ ПРИЕМАТ БЛАГОВЕСТИЕТО.
Бог може да съкруши коравите сърца и да ги замени с меки сърца чрез проповядване на благовестието.
Йеремия 23:29 – „„Не е ли словото Ми като огън?“ – казва Господ. „И като чук, който разбива скалата?““
Вземете например апостол Павел. Той не само че се противопоставяше на благовестието, но помогна много християни да бъдат убити заради вярата им. Бог обаче го промени [1 Тим. 1:12-16; Деяния 26:9-18]! Никога не бива да подценяваме това, което Бог може да направи. Нашата част е вярно да представяме истината. Резултатите са в Божиите ръце.
И така, разгледахме 10 често срещани препятствия пред евангелизирането. В следващата статия ще видим допълнителни препятствия пред евангелизирането. Междувременно, нека Господ ни помогне да преодолеем тези препятствия пред това вярно да споделяме Неговото благовестие!