Чудна благодат, спасителна за мен

(English Version: “Amazing Grace – How Sweet The Sound”)

Един от известните химни на християнската вяра, ако не най-известният, е написан от Джон Нютън и е озаглавен „Чудна благодат“. Авторът, който преди това водел много греховен живот, открил толкова чудна благодат, че написал този прекрасен химн, станал познат на християни и много нехристияни.

При все това, векове преди Джон Нютън да напише този химн, истините в него биха резонирали в един човек, който намери благодат в последния час от живота си. Едно от седемте записани неща, които Господ Исус изрече от кръста, бяха утешителните думи към покаялия се  престъпник: „Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая“ [Лука 23:43] и описват как този човек откри благодат в последния си час. Тези думи, произнесени от Исус, насърчават много отчаяни души.

Според както е записано в Лука 23:39-43, целият инцидент ни учи, че никога не е прекалено късно покаял се грешник да получи Божията чудна, спасителна благодат. Нека научим няколко истини относно покаянието, вярата и връзката им със спасителната благодат, според както са разкрити в този пасаж, след което ще разгледаме две приложения.

1. Доказателства за лъжливо покаяние [39] 

Когато изследваме действията на непокаяния престъпник, виждаме две характеристики, които са доказателство за лъжливо покаяние. 

1. Няма страх от Бога. „И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос?“ [Лука 23:39]. Дори на този етап той не се бои от Бога. Много хора са като него. Без значение колко много Бог ги смирява чрез обстоятелствата, те не се боят от праведния Бог, т.е. не се боят достатъчно от Него, за да загърбят греховете си.
2. Съсредоточен е единствено върху земните благословения.Непокаяният крадец продължава в Лука 23:39: „Избави Себе Си и нас!“ Той не мисли за избавление от греховете, а е изцяло съсредоточен да бъде избавен от настоящето си страдание. Много хора приличат на него. Идват при Христос само за земни благословения: разрешаване на проблеми, оправяне на взаимоотношения, приемане от другите, получаване на здраве, богатство, просперитет. Това обаче не е правилна мотивация да дойдем при Христос.

2. Доказателства за истинско покаяние [40-42] 

За разлика от това, действията на покаялия се престъпник разкриват 3 характеристики, които са доказателство за истинско покаяние.

1. Истински страх от Бога [40]. „А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?“ [Лука 23:40]. Според Матей 27:44 и Mark 15:32 първоначално и двамата престъпници са обиждали Христос. След това сърцето на единия започва да омеква, когато чува думите и вижда действията на Исус. Молитвата на Исус за Неговите врагове: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ [Лука23:34] започва да работят в сърцето му. Всичко това води до здрав страх от Бога [Притчи 1:7], който го кара да загърби греховете си.

2. Признание на грях [41]. „А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо“ [Лука 23:41]. Покаялият се престъпник не обвини своите родители, обществото или обстоятелствата за своя грях. Той пое пълна отговорност за греховете си, както ни показват думите му: „А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили“.

3. Вяра за избавление единствено в Христос [42]. „И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си“ [Лука 23:42]. Покаянието само по себе си няма да спаси никого. Истински покаялите се хора не само загърбват греховете си, но признават, че собствените им усилия няма да доведат до спасение. Те полагат вярата си единствено в Исус за прощение на греховете им [Деяния 20:21]. Именно това направи покаялият се грешник.

Обърнете внимание на няколкото истини, които са видни от молбата му към Господа.

• Вяра във възкресението.Въпреки че видя Исус на кръста, той твърдо вярва, че Исус ще възкръсне от мъртвите и един ден ще се върне като Цар, за да установи царството Си. Думите му: „когато дойдеш в Царството Си“ [Лука 23:42] ясно сочат тази истина. Това е картина на истинска вяра! 
• Вяра в бъдещ съд.Той знае, че в бъдеще ще се изправи пред Исус д а бъде съден за греховете си [Деяния 17:30-31]. Ето защо каза: „спомни си за мене, когато дойдеш…“
• Без разчитане на добри дела за спасение. Той не каза: „Спомни си добрите ми дела“, а „спомни си за мене“. Той изобщо не разчита на добрите си дела за спасение. Вместо това, той разчита изцяло Исус да го спаси.
• Не беше съсредоточен върху земно избавление. Той не помоли Исус да го избави от кръста [както направи другият престъпник], а само да му покаже милост в идния живот.

3. Последствията от истинско покаяние и вяра в Христос [43]. 

Естественото развитие на истинските покаяние и вяра в Христос водят до приемането на чудната благодат на Бога. В Лука 23:43 четем: „А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая.“ Макар покаялият се престъпник да търси милост за далечен в бъдещето момент, той получи незабавна милост. Не се наложи да прави никакви добри дела или да понесе допълнително наказание след смъртта. Вместо това получи незабавна прошка, както ясно ни посочва думата „днес“ [буквално още този ден]. Това не беше лъжливо обещание от Исус, тъй като Бог „не лъже“ [Тит 1:2]. Да, „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“ [Римляни 10:13]. Това също става незабавно!

2 Приложения

1. Никога не е твърде късно са получим Божията простителна благодат.

Покаялият се престъпник е класически пример за тази истина. Ако никога не си се покайвал и не си се доверявал на Христос, не го отлагай. Някои от вас, които четат това, могат да си мислят: „Твърде лош съм, за да ми бъде простено.“ Ако си сред тях, не се отчайвай. Кръвта на Исус има силата да прости всеки грях. Кръстът и последвалото го възкресение гарантират Божия промисъл и уверение по отношение на прошката на ВСИЧКИ наши грехове. Други може да си мислят: „Ще чакам до последната минута и след това ще оправя живота си.“ Такова мислене крие много опасности:

1. Ако не си готов сега да се откажеш от греховете си, каква е гаранцията, че ще го направиш в бъдеще? Сърцето се закоравява с времето.

2. Не знаеш, кога ще умреш. Помни, че единият престъпник умря на кръста, като греховете му бяха понесени от Христос, докато другият умря на кръста в греховете си. Един мъдър християнин е казал: „Имаме един разказ за покаяние в смъртния час, за да не се отчайва никой. Имаме един разказ за покаяние в смъртния час, за да не предполага никой.“

2. Да си християнин не гарантира удобство на земята, но гарантира прекрасен небесен живот.

Покаялият се престъпник не беше избавен от агонията на кръста, макар че получи прошка от Исус. С други думи, земните му проблеми не бяха разрешение с идването при Исус. Тъй като надеждата му беше в отвъдния, не в настоящия живот, той прие с радост житейската си съдба.

По подобен начин истинската надежда на всеки християнин трябва да е насочена към идния живот, когато Бог „ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина“ [Откровение 21:4]. Трябва радостно да очакваме „ново небе и нова земя, в която да живее правда“ [2 Петър 3:13].