3 погрешни схващания за удовлетворението
(English Version: “3 Misconceptions Concerning Contentment”)
Младо момиче, чийто баща непрестанно се оплаквал, казало на майка си: „Знам какво харесва всеки в това семейство. Джони обича хамбургери, Джейн – сладолед, Шели – банани, а майка – пиле.“ Подразнен, защото не бил споменат, бащата попитал: „А аз? Какво харесвам аз?“ Невинното малко момиче отговорило: „Ти харесваш всичко, което нямаме.“ Макар да се смеем на това твърдение, ако сме честни, мнозина от нас, дори много християни, приличаме на този баща. Този проблем съществува, защото има много погрешни схващания по отношение на удовлетворението. Тази статия се стреми да освети три често срещани погрешни схващания свързани с тази тема и библейския отговор за всяка от тях.
Погрешно схващане # 1. Удовлетворението не е толкова важно.
Като цяло сме склонни да изразяваме неудовлетворение към неприятните неща в живота като нормален човешки отговор. В крайна сметка съм човек, нужно е да изпусна малко пара тук или там.
Библейски отговор: Ако Бог гледаше на неудовлетворението като на „нормален“ отговор, защо да ни дава толкова много заповеди подобни на следната за нуждата от това да бъдем удовлетворени? „Бъдете удовлетворение от заплатата си“ [Лука 3:14]. „Бъдете удовлетворение от това, което имате“ [Евреи 13:5]. „Пазете се от всякакъв вид алчност“ [Лука 12:15]. Като вярващи признаваме, че провалът да се покорим на която и да било Божия заповед, е грях. В такъв случай, трябва ли да считаме липсата на стремеж към удовлетворение за грях? Следователно, стремежът към удовлетворение е важна тема. Не може проста така да я подминем с лекота.
По-задълбочено изучаване ни разкрива по-ясно защо Бог нарича неудовлетворението грях. Сещам с за две причини.
a. Неудовлетворението е удар по Божията суверенност. Изразът на неудовлетворение по отношение на ситуация в нашия живот е скрит начин, по който поставяме под въпрос правото на Бога да прави каквото иска с нас. Творението да поставя пoд въпрос действията на Създателя – това винаги е грешно.
b. Неудовлетворението е удар по Божията доброта. Когато изразяваме неудовлетворение по отношение на ситуация в нашия живот, казваме [макар безмълвно, с отношение] следното: „Боже, не си добър към мен в тази конкретна ситуация. Ако беше добър и любящ, защо не ми дадеш това, което искам и не махнеш от живот ми това, което не харесвам?“ Макар да не е грях да викаме към Бога за избавление от изпитания, е грях да се съмняваме в Неговата доброта.
Бележка: Добре е да бъдем неудовлетворени по отношение на духовния ни живот, тъй като не сме станали такива, каквито трябва да бъдем като Божии деца. С други думи, бъдете удовлетворени с това, което имате, никога с мястото, което сте достигнали в духовно отношение. Също така е добре да бъдем неудовлетворени по отношение на ширещия се грях около нас и как името на Исус се позори. Неудовлетворението в тези сфери не е греховно и трябва да бъде естествен отклик на всеки християнин.
Погрешно разбиране # 2. Удовлетворението се основава на обстоятелства.
Колко чести си мислим, че животът би бил много по-добър, ако настоящите ни обстоятелства се променят. Ако сме несемейни, искаме да сме семейни. Ако сме семейни, ни се иска да бяхме несемейни. Ако нямаме деца, искаме да имаме деца. Ако имаме деца, искаме да са едно момче и едно момиче. Когато имаме деца, ни се иска да бяха по-добри. Примерите са безброй. „Всяко обстоятелство би било по-добро от настоящото ми обстоятелство.“ Това сякаш е неизменната мисъл на сърцата ни. Следният интересен цитат изразява тази истина добре: „Човек по правило е глупак. Когато е топло, иска да е прохладно. Когато е прохладно, иска да е горещо. Човек винаги иска това, което не е.“ Описанието на този човек звучи ли ви познато?
Разказват за човек, който започнал да завижда на приятелите си, защото техните домове били по-големи и луксозни. Затова обявил къщата си за продан чрез агенция с надеждата да си закупи по-впечатляващ дом. Не след дълго, докато преглеждал обявите за имоти, видял обява за къща, която му се сторила подходяща. Обадил се на агента и казал: „В днешния вестник открих къща, чието описание пасва идеално на това, което търся. Искам да направя оглед при първа възможност.“ Агентът му задал няколко въпроса и след това казал: „Господине, къщата, която ми описвате, е вашата!“
Библейски отговор: Спомняте ли си Адам и Ева? Те живяха при съвършени условия и имаха всичко във вселената на тяхно разположение, с изключение на едно дърво [Битие 1:28, 2:15-16]. Бог с любов им беше дал толкова много неща, на които да се наслаждават. Обърнете внимание как Сатана ги изкуши да бъдат неудовлетворени. „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ [Битие 3:1]. Първият записан към нас въпрос в Библията е изречен от Сатана и е предназначен да ни накара да се съмняваме в Божието Слово и в Неговата добрина.
Ето какво намеква Сатана: „Май нямате всичко на ваше разположение във вселената. Бог не е ли много стиснат? Не ви ли ограбва от повече радост, удоволствие и удовлетворение?“ Неговата цел бе да отмести погледа им от това, което имаха [на практика почти всичко] и да го съсредоточи върху това, което нямаха [плодът на само едно дърво]. Това е коренът на всяко неудовлетворение: да се фокусираме върху това, което нямаме, не върху това, което имаме!
Тъжно е, но Адам и Ева се поддадоха на тази лъжа изречена от Сатана, че биха били по-щастливи при други обстоятелства. Резултатът ли? Вместо радост, намериха недоволство, точно както беше казал Бог. Това доказва, че Божието Слово винаги надделява над лъжливите обещания, които ни предлагат грехът и Сатана.
Нека научим този изключително важен урок. Ако Адам и Ева не преживяха удовлетворение въпреки че имаха почти всичко в тази вселена, се пазете от мислене, което лъжливо обещава: „Ще бъда удовлетворен, само ако имам това, което ми липсва в момента.“ Ето защо е нужно непрекъснато да молим Господа „Отвърни очите ми да не гледат суета…“ [Псалми 119:37].
Нужно е да осъзнаем, че истинското удовлетворение не произтича от външни обстоятелства. То идва, когато превърнем благочестието в свой приоритет и вечността в своя перспектива. В 1 Тимотей 6:6 се казва: „А благочестието с удовлетворение е голяма печалба“. Всяко благочестие е начало на истинско приятелство с Бога чрез Исус Христос. Ако все още не си го направил, ела при Христос с покаяние и вяра. Приеми Го като вседостатъчен за теб.
Погрешно разбиране # 3. Удовлетворението е естествено за християните.
Когато станем християни, незабавно ще започнем да мразим нещата на света и ще открием удовлетворение единствено в Христос. Ще престанем да се поддаваме на желанието на греховната плът.
Библейски отговор: Колко ми се иска това да беше вярно! Да, истина е, че когато човек стане вярващ, това води до основна промяна в неговата нагласа. Въпреки това непрестанното покорство на Святия Дух и отричането на копнежите на греховната плът е постоянна битка, нали? Нека вземем за пример апостол Павел. Павел пише следното на филипяните от затвора в Рим: „… защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря“ [Филипяни 4:11]. Забелязахте ли това? Павел се научи да бъде доволен. Той повтаря същата мисъл и в следващия стих: „Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност“ [Филипяни 4:12]. Два пъти в два последователни стиха казва, че се е научил да бъде удовлетворен. С други думи, удовлетворението не е дошло от само себе си при него, въпреки драматичното му обръщение към вярата.
Това ни дава някаква надежда. Удовлетворението не ни е присъщо, а е нещо, което трябва да научим. Процес е. Ние, също като Павел, с помощта на Святия Дух, Който използва Божието Слово и нашата усърдна молитва, можем да положим нужните усилия, за да научим тайната да сме доволни.
Гръцката дума преведена „доволен“, която използва Павел във Филипяни 4:11, когато казва, че се е научил да бъде доволен, говори за това човек „да е самодостатъчен“ или „удовлетворен“. Светският свят по онова време е използвал тази дума, за да опише човек, който спокойно е приемал всичко, което му поднася живота с помощта на вътрешната си човешка сила, без външна помощ. Павел обаче твърди, че неговата достатъчност идва от Христос, Който снабдява всичко, което е нужно за всички вярващи да са удовлетворени във всеки един момент.
Ако можехме да попитаме Павел: „Как научи тайната да бъдеш удовлетворен, без значение от обстоятелствата, в които се намираш?“, той би ни отговорил нещо от сорта: „Удовлетворението ми идва от Христос, който ми предоставя това, от което се нуждая, за да бъда удовлетворен.“ Следващият стих показва това много ясно.
Обърнете внимание на думите на Павел във Филипяни 4:13: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява.“ Някои преводи предават стиха така: „Мога да направя всичко, чрез Христос, Който ме укрепява“. За съжаление, този стих много често е тълкуван погрешно да означава, че човек може да направи всичко, което пожелае, ако има вяра в Христос. Този стих не ни казва това. Целият контекст на пасажа във Филипяни 4:10-19 ни говори за удовлетворение. Павел заявява, че неговата тайна да живее с удовлетворение, без значение от обстоятелствата, се основава на достатъчността му, която идва от Христос, Който му предоставя всичко нужно, [както и на нас] винаги да бъдем удовлетворени.
Следователно, в християнски смисъл, „да си удовлетворен означава да си напълно доволен, защото имаш Христос.“ Това трябва да научим, ако се стремим да бъдем удовлетворени. Имаме Христос, имаме всичко, което ни е нужно за този живот и за идния. Нямаме Христос, нямаме нищо, макар и да изобилстваме на материални неща.
Заключителни мисли
Като християни често заставаме на колене, за да благодарим на Бога, че е спасил недостойни грешници като нас, които заслужават единствено ада и т.н. Преди да свърши молитвата обаче, казваме на Бога, как трябва да поправи онези неща в живота ни, които считаме за грешни. Когато ни се случи нещо лошо, незабавно започваме да си мислим: „Как може да ми се случи това?! Нали съм верен на Бога? Защо на други, по-грешни от мен хора, се случват само добри неща, а аз имам единствено проблеми и разбити мечти?“ Склонни сме да очакваме [дори да изискваме като право] определени привилегии, макар да твърдим, че сме грешници, които са недостойни да получат нещо добро. Виждаме ли това двуличие в нас?
В 1 Тимотей 6:8 се казва: „Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни“. Във Филипяни 4:19 се казва: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“. От тези стихове можем да заключим, че Бог винаги ще се грижи за всички наши нужди [не за нашите желания или изисквания]. Когато непрестанно гледаме на живота с мисълта, че не заслужаваме нищо добро, но въпреки това Бог винаги снабдява всички наши нужди, това ще ни помогне да бъдем удовлетворени. Подобен възглед ще съкрушава гордостта ни. [Това винаги е добре.]
Скъпи вярващи, възможно е да живеете с физическо страдание и до края на живота си да не бъдете изцелени. Възможно е да сте финансово беден и никога да не притежавате много материални неща. Възможно е да не напредвате в професионално отношение и никога да не получите така желаното повишение. Може да сте несемейни и да останете такива до края на живота си. Възможно е да сте родители на болно дете и да сте изправени пред вероятността да се грижите за детето до края на живота си. Възможно е да сте в труден дом, брачните ви партньори и децата да не ви обичат. Въпреки всичко това, обаче, да сте готови да кажете: „Господи, готов съм да приема с радост и да бъда напълно удовлетворен от всичко, което си ми дал или не си ми дал. Не искам да Те наранявам с моето неудовлетворение. Моля Те, помагай ми да прославям Твоето име във всяка ситуация, която с любов допускаш.“ Това е същността на истинското посвещение!
Нека се научим да приемаме това, което ни се случва в живота с радост. Непрестанното съсредоточаване върху това, което приемаме за негативно в живота си, единствено ще подхранва пламъка на недоволство. Понякога сме така заети да калкулираме бедите, че не ни остава време да преброим благословенията си. Един от най-добрите начини да победим духа на неудовлетворение и да култивираме дух на удовлетворение, е като прилагаме принципа от Филипяни 4:8: „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте“. Вярващият, който непрестанно мисли за приятелството си с Исус и за онези неща, които Библията определя като истинни, честни, праведни и чисти, ще бъде истински удовлетворен в присъствието на Бога, Който дава мир на душата [Фил. 4:7, 9].
Нужно е да помним, че Бог никога не прави и не допуска нещо в живота ни, за да ни провали. Винаги го прави за Своя слава и за наше добро. Да, често не разбираме тайните на живота и на практика това не е нужно, стига да осъзнаваме, че нашият Бог е суверенен във всяка област от живота ни и че е много добър Бог. Той знае какво е най-добро за нас. Просто трябва да си починем в Него. Ако приемем тези истини с цяло сърце, само си представете състоянието на сърцето ни – винаги в покой, с усещане за удовлетворение!
В Ефесяни 1:3 се казва, че сме благословени „с всяко духовно благословение в небесните места“ в Христос. В Колосяни 2:10 се казва: „… и вие имате пълнота в Него“. Без значение как казва светът, че изглеждаме, какво имаме или какво нямаме, Бог казва, че сме супер благословени и имаме пълнота в резултат от приятелството ни с Христос. Нищо не ни липсва сега и нищо няма да ни липсва в бъдеще. Бог обещава: „Даже до старостта ви Аз съм същият и докато побелеете, Аз ще ви нося. Аз ви направих и Аз ще ви държа. Да! Аз ще ви нося и избавям.“ [Исая 46:4]. С подобно красиво уверение, не трябвали винаги да можем да казваме радостно: „Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда“ [Псалми 23:1]?