Грехът на клюкарството
(English Version: “The Sin of Gossip”)
Морган Блейк, спортен журналист в Атланта джърнал пише следните думи:
„Аз съм по-смъртоносен от крещящата черупка от гаубицата. Печеля, без да убивам. Събарям домове, съкрушавам сърца и съсипвам живот. Летя на крилете на вятъра. Не съществува невинност, която да ме сплаши. Не зачитам истината, нито справедливостта, нито милостта за беззащитния. Жертвите ми са безбройни като песъчинките по брега на морето и често са невинни. Никога не забравям и рядко прощавам. Казвам се Клюка.“
Какво ярко описание на смъртоносната сила на клюкарството! То има силата да нанася непоправима вреда!
Какво е клюкарството?
Думата „клюкарство“ [също превеждана като „шепнещ“ в други преводи] в тази притча означава да обикалям и да „критикувам“ или да „злепоставям“ някого зад техния гръб. Един речник дава следното описание: „Тичам наоколо и бръщолевя.”
Клюката представлява думи, които конкретно целят да унищожат характера на човек и да го представят в отрицателна светлина. Думите се изричат зад гърба, не в лицето на човека. Клюката унищожава характера, разваля репутацията, унищожава мира и разваля много взаимоотношения. Дори мечът не може да нанесе толкова дълбока рана като клюката. Следователно, не е чудно, че Библията говори много за този грях.
Вредата нанесена от клюкарството
Римляни 1:29 включва „клюкарството“ като един от многото грехове, които характеризират живота на невярващия човек. Притчи 16:28 ни напомня, че „клюкарят разделя най-близки приятели.“ Не е чудно, че Бог сериозно предупреждава Своя народ още в Левит 19:16 със следните думи: „Да не обикаляш между народа си като клеветник… Аз съм Господ.“
Основният проблем с клюкарството е, че има потенциала да нанася непоправима вреда.
Разказва се за млад мъж през средновековието, който отишъл при един монах и му казал: „Съгреших, като разпространих клюки за един човек. Какво да направя?“ Монахът му отвърнал: „Сложи по едно перо на всяко стъпало в града.“ Младият човек го направил. След това се върнал при монаха, като се чудел дали може да направи още нещо.
Монахът му казал: „Сега се върни и събери всички пера.“ Младежът отговорил: „Това е невъзможно! Вятърът вече ги е разпилял из целия град.“ Монахът заключил: „Така е невъзможно да върнеш назад и клюките, които си разпространил.“ Такова е въздействието на клюкарството!
Лекът за клюкарството
Откриваме едно от разрешенията на проблема с клюкарството в Притчи 26:20: „Където няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава.“ Така както без дърва огънят изгасва, така спират кавгите, ако няма клюки. Разбирате ли? Клюкарството процъфтява единствено в среда, в която бива насърчавано. Следователно, ако се въздържаме да не слушаме клюки, резултатът от тях, като кавги, развалени взаимоотношения и др. няма да се случват.
Вярващите никога не трябва да подхранват огъня на клюкарството. Нужно е да се отдалечим от подобна среда. Не е лесно, тъй като грехът клюкарство има притегателна сила, както се казва в Притчи 26:22: „Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.“ Както е трудно да откажем вкусна храна, така е трудно да затворим ушите си за пикантни вести!
Нужно е да помним: клюкарството недвусмислено е грях! Нашият Господ мрази клюкарството и затова е нужно да се въздържаме от слушането на клюки. Не можем да контролираме какво изричат другите хора, но можем да контролираме това, което слушаме. Устата остава отворена, стига да има отворени уши. Ето защо нека обучим учите си да остават глухи за клюките.
Нужно е с любов и твърдост да кажем на човека, който клюкари две неща:
(1) Да насърчим човека, който злепоставя друг човек, да отиде директно при него и да разреши проблема с него.
(2) Ушите ни няма да са отворени за клюки в бъдеще.
Освен да се въздържаме от слушането на клюки, може да ни е полезно да помним още две неща свързани с клюкарството.
Първо, трябва да осъзнаем, че основната причина за този грях е липсата на любов към околните. Когато любовта към дадени индивиди намалее или се изчерпи, сме склонни да ги възприемаме негативно и да говорим зад гърба им. Ето защо е нужно да не допускаме горчивина към околните [Ефесяни 4:29-32], ако желаем да стоим далеч от греха на клюкарството. Дори ако хора са ни наранили и си мислим, че злословеното е начин да им отмъстим, въпреки това съгрешаваме. Безполезно е да се опитваме да оправдаем действията си. Бог нарича клюкарството грях и това е!
Второ, да предположим, че имаме нещо против друг човек. Вместо да говорим зад гърба му, е най-добре да отидем при него, след като сме прекарали време в лична [не публична] молитва за този проблем. В Матей 18:15 се казва: „И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме…“ Макар контекстът на този стих да е църковна дисциплина, принципът за директния подход, дори в случай на хора извън църквата, ни дава отличен пример, който да следваме.
Макар това да не е лесна задача, е нужно да вярваме, че Господ ще ни даде нужната сила да се покорим на тази заповед! Когато се противопоставим лично и директно на греха с надеждата другият човек да се покае, ще се защитим да не злословим за други хора зад гърбовете им.
Никой не би искал някой да злослови зад гърба му. Знаем до какви наранявания води това. Защо тогава го причиняваме на околните? Не трябва да им причиняваме нещо, което не искаме те да причиняват на нас.
Нека погледнем сериозно на греха клюкарство и да се стремим да прилагаме на практика тези принципи, ако искаме да бъдем свободни от греха. Нещо по-важно – нека отидем при Господа с покаяние, ако сме вършили този грях. Нека Го помолим да ни помогне в стремежа ни към чистота на речта. Нека намерим утеха в обещанието от Библията: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” [1 Йоан 1:9]. Бог ни обещава, че „кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях“ [1 Йоан 1:7].
Днес може да бъде едно ново начало. От днес нататък можем ежедневно да се стремим, като разчитаме на Святия Дух, да пазим устните си от клюкарство и ушите си от клюки. Нека думите на Петър насочват мислите ни в тази област: „Който желае да обича живота и да види добри дни, нека пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене“ [1 Петър 3:10].