Адът – неговата реалност и приложение към нас – част 2
(English Version: “Hell – Its Realities and Implications – Part 2”)
Това е втората и последна част от статията в тази поредица озаглавена „Адът – неговата реалност и приложение към нас“. В първа част разгледахме следните четири реалности на ада:
1. Адът е реален.
2. Адът е място на вечно и осъзнато мъчение.
3. Адът е място, на което най-злите и почтените хора ще бъдат заедно.
4. Адът е място без никаква надежда.
В светлината на тези ужасни реалности, ще ви представя четири приложения – три за християните и едно за нехристияните.
Приложения за християните
1. Непрестанно трябва да БЛАГОДАРИМ НА БОГА.
Исус извика от кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ [Матей 27:46]. Защото Той беше оставен, ние, които с Божията благодат сме повярвали в Исус, никога няма да бъдем оставени. С други думи, чрез страданието Си, Исус понесе целия гняв, който заслужаваме. Той опита смърт [Евреи 2:9], за да не се налага ние да страдаме в ужасния ад нито за миг. Не е чудно, че апостол Павел казва в 1 Солунци 1:10, че Исус „ни избавя от идващия гняв.“
Тази истина не трябва ли да ни накара винаги да сме благодарни? Имаме ли изобщо право да се оплакваме, когато нещата не се случат както искаме на тази земя? Единственото страдание, което ще преживеем тук на земята, е много краткотрайно. Сравнете го с радостта на небето за цяла вечност! Исус ни е избавил от вечност на страдание в ада. Да спираме ли да Му благодарим, само защото преминаваме през временно страдание тук на замята?
Следващият път, когато сме изкушени да се оплакваме или дори да се обезкуражим от житейските изпитания, нека поспрем и помислим за ужасите на ада и как Исус ни избави от тях, като пострада вместо нас. Тогава ще бъдем много благодарни, дори по време на изпитанието.
Градски мисионер бил извикан в стара сграда, където имало умираща жена, в последен стадий на тежко заболяване. Стаята била малка и студена, а жената лежала на пода. Мисионерът се опитал да ѝ помогне и я попитал дали желае нещо. Тя му отговорила: „Имам всичко, от което реално се нуждая. Имам Исус Христос.“
Мъжът никога не забравил тези думи. Тръгнал си и записал следното: „В сърцето на Лондонското Сити, в сиромашки дом бяха изречени следните незабравими думи: Имам Христос. Какво повече да искам? Бяха изречени от самотна жена, умираща на пода на една мансарда, без никаква земна утеха. Имам Христос. Какво повече да искам? Човекът, който ги чу, изтича, за да ѝ купи нещо от известен магазин. Беше напразно. Тя умря изричайки думите: Имам Христос. Какво повече да искам?
Уважаеми мой , грешник като мен, било то по-голям или по-малък, богат или беден, можеш ли да кажеш с голяма благодарност: Имам Христос. Какво повече да искам?“
2. Непрестанно трябва ДА СЕ СТРЕМИМ КЪМ СВЯТОСТ.
Честото мислене за ада ще ни накара да продължаваме да избягваме греха и да се стремим към святост. Исус каза в Матей 5:29-30 – „29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. 30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.“
Ето какво казва по същество Исус: цената на покорството, макар и да е висока, е нищожна в сравнение с цената на непокорството, което води до ада. Широкият път води до унищожение. От друга страна, тесният път, пътят на себеотричането, който е белязан със страдание, е пътят към вечния живот. Затова, следващия път, когато сме изкушени да съгрешим, нека помислим за реалността на ада и да си спомним, че не си струва да съгрешаваме. Стремежът към святост ще се отплати за цяла вечност!
3. Непрестанно трябва ДА ТЪРСИМ ПОГИВАЩИТЕ.
Когато мислим за реалността на ада и какво ужасно място е, сърцата ни трябва да горят за погиващите. Ако вярваме, а трябва да вярваме, че адът е реален, вечен и че хората без Исус ще отидат там да страдат за цяла вечност, тогава в сърцата ни не трябва ли да има товар да се молим за погиващите и да споделяме с тях благовестието? Мислите ни няма ли да бъдат по-насочени към евангелизирането? Няма ли да сме готови да инвестираме повече пари за напредъка на мисиите? Защо живеем, като фокусираме толкова много енергия върху временните неща, вместо върху вечните?
Богатият млад мъж в Лука 16:19-31 имаше голямо желание да евангелизира живите членове на своето семейство, защото преживяваше ужаса на хадес [Лука 16:27-28]. Не е нужно да отидем там, за да разберем, че е реален. Вярваме какво ни казва Библията за ада. Тази вяра трябва да ни мотивира да умоляваме погиващите да загърбят греховния си път и да се обърнат към Христос. Сам Бог умолява хората чрез Своите пророци да се обърнат към Него и така да избегнат ужасите на ада. Ето един пример.
Йезекиил 33:11 – „11Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия, а нечестивият да се върне от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?“
По подобен начин и ние трябва да умоляваме хората от Божия страна да загърбят греховете си, да получат ново сърце и нов дух и така да избегнат вечния ужас на ада. Не трябва да се боим от отхвърляне. Не трябва да мислим за егото си. Трябва да осъзнаем безкрайното страдание в ада, на което ще бъдат подложени хората, защото са отхвърлили Христос. Това осъзнаване трябва да ни мотивира да ги умоляваме с любов да дойдат при Христос.
Трябва да сме готови да пожертваме своето удоволствие и да живеем жертвено, за да могат много хора да бъдат достигнати с благовестието. Залогът е много голям. Исус плака за изгубените грешници, когато влезе в Йерусалим [Лука 19:41], защото ги обича. Ние трябва да проявяваме същата обич към тях, включително като им проповядваме благовестието!
Хъдзън Тейлър е живял през 1800-те и е един от първите мисионери в континентален Китай. Преди да замине за Китай работи като медицински помощник. Един от първите му случаи бил човек с много тежка гангрена на крака. Човекът бил атеист и имал ужасен нрав. Когато някой му предложел да му почете от Писанията, той му казвал да го остави. Когато го посетил един пастор, той се изплюл в лицето му. Задачата на Хъдзън била да му сменя превръзката веднъж дневно. Започнал да се моли ревностно за спасението му. Първите няколко дена не му казал нищо за благовестието, а се съсредоточил върху сменянето на превръзката. Това много облекчило болките му. Мъжът бил много докоснат.
Хъдзън Тейлър бил загрижен за вечната съдба на този човек. Ето защо, на следващия ден, след като внимателно му сменил превръзката, направил нещо различно. Вместо да се оправи към вратата, коленичил до леглото на човека и му споделил благовестието. Изразил загрижеността си за неговата душа, казал му за смъртта на Исус на кръста и че може да бъде спасен от греховете си. Мъжът се ядосал много, не казал нищо и му обърнал гръб. Хъдзън станал, събрал си материалите и си тръгнал.
Нещата останали така известно време. Всеки ден Хъдзън внимателно сменял превръзката, след това коленичвал до леглото на човека и му говорел за любовта на Исус. Всеки ден мъжът мълчал и обръщал гръб на Хъдзън. След известно време Хъдзън започнал да се чуди дали не вреди повече, отколкото да помага на този човек. Думите му не го ли карат да закоравява сърцето си повече?
С голяма тъга решил да спре да му говори за Христос. На следващия ден отново сменил превръзката, но вместо да коленичи до леглото, се отправил към вратата, за да си тръгне. Преди да излезе, се обърнал и погледнал към мъжа. Видял, че той бил шокиран. За първи път, откакто Хъдзън започнал да споделя благовестието, не коленичил до леглото и не му казал за Исус.
Там, на вратата, сърцето на Хъдзън Тейлър се съкрушило. Започнал да плаче. Върнал се при леглото и казал: „Приятелю, било то че ще ме чуеш или не, трябва да ти кажа каквото ми е на сърце.”След това започнал да говори за Исус и да го умолява да се помоли с него. Този път мъжът му отговорил: „Ако ще се почувстваш по-добре, се помоли.“ Хъдзън Тейлър коленичил и се помолил за спасението на този човек. Бог отговорил. От този момент насетне мъжът с желание слушал благовестието и след няколко дена, се помолил да приеме Христос.
Какво да вземем от тази история:
1. Често, в началото на работата ми в Китай, когато обстоятелствата ограбваха надеждата ми за успех, си спомнях за обръщението на този мъж и се одързостявах да продължавам да проповядвам Словото, било то че хората ме слушат или не.
2. Ако изпитвахме такава силна загриженост за душите на хората, която да ни кара да плачем, щяхме по-често да виждаме желаните резултати. Понякога може да се окаже, че докато се оплакваме от закоравеността на сърцата, които се опитваме да достигнем, закоравеността на собствените ни сърца и слабото ни разбиране за сериозността на вечната реалност може да се окажат истинските причини за липсата на успех.
Колкото повече мислим за реалността на ада, толкова по-убедени трябва да бъдем да споделяме благовестието с погиващите.
Приложение за нехристияните
Ако все още не си християнин, има само едно приложение за теб: трябва да избегнеш идващия гняв [Матей 3:7]. Не е нужно много, за да попаднеш в ада. Просто продължи да живееш както до сега. Продължавай да отхвърляш Исус. Не се покайвай за греховете си. Така без съмнение ще попаднеш в ада.
Приятелю, това ли искаш? Адът няма да изчезне, само защото не вярваш, че съществува. Адът е реално място. Ето защо сам Исус ни предупреди в Лука 13:3 – „Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.” След този живот няма друга възможност. В Евреи 9:27 се казва: „И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“ Когато Исус се върне, ще съди всички, които са Го отхвърлили и ще вземе Своите Си да бъдат с Него през вечността. Тогава ще бъде твърде късно за покаяние. Сега е времето да решиш.
Скъпи Приятелю, казвам тези тежки истини БЕЗ да изпитвам никакво удоволствие. Нужно е да чуеш това предупреждение. Затова те моля да загърбиш греховете си и с вяра да се обърнеш към Исус Христос, като приемеш, че единствено Той плати цената за греховете и възкръсна. Спаси се от ада, като се затичаш към Исус още днес. Без повече игри! Без протакане! Без извинения. Ела при Исус днес! Сега е моментът да се покаеш за греховете си и да повярваш в Исус. Сам Той каза: „Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието” [Марко 1:15]. Той ще те приеме, без значение колко може да си съгрешил. Ще ти даде ново сърце, ако само извикаш към Него. Ще изпрати Святия Си Дух да живее в теб и да ти помага да живееш като християнин. Моля те, не отлагай! Ела!
Нека завърша със следното предупреждение за ужасите на ада от Чарлз Спърджън, верен британски проповедник от миналото:
В ада има истински огън, истински, като телата ви; огън като този, който имаме на земята. Има само една разлика, този огън няма да ви изпепели, а ще ви мъчи. Виждали сте азбест в червени, нагорещени въглища как не изгаря. По подобен начин телата ви са направени от Бога да горят вечно, без да изгарят. Нервните ви окончания, оголени от издигащите се пламъци, няма да бъдат погълнати от бушуващата огнена ярост и парливият дим от серните изпратения ще горят дробовете ви и ще ви задушават. Ще умолявате за милост да умрете, но това няма никога, никога да стане.