Не се изненадвайте, когато преминавате през страдание

(English Version: “Don’t Be Surprised When You Go Through Suffering”)

До средата на 1500 година Библията е била преведена на английски. Град Хадли бил сред първите места в Англия, които получили Библията на английски. Д-р Роланд Тейлър, пастор в Хадли, вярно проповядвал Божието Слово. Както се очаквало, му било заповядано да се яви пред епископа и лорд- канцлера в Лондон. Бил обвинен в еретизъм и му била дадена възможност да промени позицията си по отношение на Библията или да бъде изгорен на клада.

Той отговорил смело: „Няма да престана да проповядвам истината и благодаря на Бога, че ме е счел достоен да страдам за Неговото Слово.“ Изпратили го в Хадли, за да бъде изгорен на клада. По пътя бил толкова весел и радостен, че всеки, който го видел, можел да предположи, че отива на банкет или на сватба. Когато говорел на пазачите си, често ги разплаквал, тъй като искрено ги призовавал да се покаят от греховния си и лош живот. Те се учудвали на неговата непоколебимост, безстрашие, радост и готовност да умре.

Когато достигнали мястото, на което щели да го изгорят, Д-р Тейлър се обърнал към вярващите от църквата, които били събрани там и плачели. „Не съм ви проповядвал нищо освен Божието свято Слово и уроците, които съм извличал от Божията блажена книга, святата Библия. Днес съм тук, за да подпечатам проповядваното с кръвта си.“

Коленичил, помолил се и се качил на кладата. Целунал я, изправил се, сключил ръце за молитва и отправил поглед към небето. Продължил да се моли. Оковали го, добавили слама. Когато запалили кладата, д-р Тейлър вдигнал ръце и призовал Бога с думите: „Милостиви Небесен Баща, заради Исус Христос, Моя Спасител, приеми душата ми в Твоите ръце.“

Той стоял сред пламъците без да плаче и да се движи. Ръцете му били сключени за молитва. За да му спести страданията, един мъж от града се затичал към огъня и го ударил по главата с бойна брадва с дълга дръжка. Тейлър умрял на място и тялото му се строполило върху огъня. 

Когато четем тази история и други като нея, се чудим какво кара хора като Тейлър да преминат през такова страдание. Според мен една от причините е, че знаят, че християнският живот е призив към страдание и следователно не са изненадани, когато то дойде. Те вземат присърце думите в 1 Петър 4:12: „Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно.“

Забележете, че Петър казва: „Не се чудете“. Това е заповед. Той казва: „Очаквайте да страдате като част от християнския си живот.“  Обичайната човешка реакция е да бъдем шокирани, когато преминаваме през изпитания, т.е. „случва ми се нещо странно“. Информираният християнин, обаче, не трябва да реагира така. Не трябва да се чудим, когато дойдат изпитания, а да ги очакваме. Библията многократно ни напомня да очакваме да страдаме и да не се изненадваме, когато дойдат изпитания. Ето няколко примера от самия Господ Исус.

Матей 5:11 – „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене.“

Матей 10:34-36 – „34 Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч. 35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка и снаха против свекърва; 36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му.“

Марк 10:29-30 – „29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието, 30 и да не получи сега, в настоящото време, стократно повече, къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят[a] – вечен живот.“ 

Йоан 15:20 – „Помнете думите, които ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.“

Други Новозаветни автори също ни напомнят за този факт. Павел ни казва във 2 Тимотей 3:12 – „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.“ Йоан ни напомня в 1 Йоан 3:13 – „Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази.“

Когато четем книгата Деяния или 11 глава на Евреи ясно ни се напомнят за убийствата с камъни, хвърлянията в затвора, боя с камшици и убиването, на които Божият народ е бил подлаган в ранните години на църквата. Църковната история свидетелства за страданието на Божия народ в ръцете на света от 1-ви век и до днес. От грехопадението насам има непрестанна вражда между хората на Сатана и Божия народ. Тъй като Сатана се противопоставя на Бога, той подтиква своите си да мразят Бога и всеки, който е на Божия страна. Следователно е ясно, че Исус и апостолите ни предупреждават за реалността на страданието.

Да се върнем към 1 Петър 4:12. Петър продължава и описва изпитанията, през които понякога преминаваме, като „огнени“. Християните не само трябва да очакват изпитания и да не се изненадват, когато те дойдат, но понякога тези изпитания ще бъдат силни или големи. Това е значението на думата „огнен“ [горящ]. Същата дума е преведена като „пещ“ в Стария Завет. Тя описва трудността на преживяванията на християните по онова време, до които пише Петър, както и това, през което християни преминават и днес, в нашия век.

На този етап някой може да попита: „Какъв е смисълът на такова силно страдание?“ Петър отговаря на този въпрос със следните думи: „огненото изпитание…, за да ви опита.“ Изпитанията идват, за да ни изпитат. Истинската вяра устоява по време на изпитанията. Лъжливата вяра се срива, когато премине през изпитание. По-рано, в 1 Петър 1:6-7, Петър казва, че християнската вяра бива изпитана и пречистена чрез страдания, както златото се изпитва и пречиства в огън. Огънят разкрива качеството на златото и ако то е истинско, става още по-чисто след процеса на преминаване през огъня. Така е и с истинския християнин. Той/тя става по-чист след като мине през изпитания.

Страданието е нужно за вярващите хора. По какъв друг начин ще станем подобни на нашия Господар? По какъв друг начин можем да се научим да обичаме враговете си, да правим добро на онези, които ни мразят и да се молим за онези, които ни гонят? По какъв друг начин можем да станем по-смирени, по-щедри, по-съкрушени, по-чувствителни към нуждите на другите? Петър ни казва, че когато не успеем да разберем, че Бог използва изпитанията, за да ни очисти, ще откликваме, когато се появят, сякаш ни се случва нещо чудно. 

За съжаление много изповядващи вярата християни реагират с: „Нещо чудно, т.е. странно, ми се случва“. Възможно е да им е било обещано, че християнският живот ще бъде безпроблемен, изпълнен с богатство и щастие, докато Библията учи противоположното на това. Когато подобни хора се сблъскат с изпитания, не знаят как да откликнат по правилен начин. Ето защо е важно хората да осмислят цената, преди да последват Христос.

Сам Исус изисква хората да осмислят цената, преди да Го последват [Лука 14:26-35]. Никога не е искал да изгражда половинчати ученици, които ще избягат, ако се наложи да платят цена за вярата си. Хората които бягат, когато дойдат изпитания, откликват емоционално на Христос и приличат на семето, което падна на камениста почва. Ето как Исус описва тези хора: „16 Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат; 17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват“ [Марк 4:16-17].

От друга страна хората, които осмислят цената, признават пълната си греховност и нищета, и идват при Христос според условията, които Той поставя, според както ги води Духът. Тези хора са като семе, което е паднало на добра почва и ще издържат, когато връхлетят изпитанията. „А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение“ [Лука 8:15]. Те очакват да страдат и не се изненадват, когато изпитанията дойдат. Ето защо устояват!

Нека непрестанно се молим Господ да ни напомня чрез Святия Си Дух да очакваме да страдаме и да не се изненадваме от страданията. Ще преживяваме отхвърляне и страдание под различни форми, когато живеем за Исус. Подобно библейско разбиране ще доведе до поне две неща: 

(1) Ще ни възпре да роптаем срещу Бога, когато преминаваме през изпитания.

(2) Ще укрепи сърцата ни да считаме за радост да страдаме за Исус, както ни напомня Павел във Филипяни 1:29 – „на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“ [Фил. 1:29]!