Често срещани препятствия пред евангелизирането и как да ги преодоляваме – част 2
(English Version: “Common Barriers To Evangelism & How To Overcome Them – Part 2”)
Като продължение на предишната статия, ще ви представим още често срещани препятствия пред евангелизирането.
11. НЕ ИСКАМ ДА ПРИНУЖДАВАМ НИКОГО ДА ВЯРВА В ТОВА, В КОЕТО ВЯРВАМ АЗ.
Когато говорим истината не принуждаваме хората! Не можем [и не трябва] да принуждаваме никого да вярва. Единствено Господ Исус отваря сърцето на човек.
Ако сме болни от нещо и намерим лек, бихме се втурнали към хора, които страдат от същата болест, за да им кажем за лечението. Защо? Защото сме загрижени за тях! По подобен начин всички хора страдат от „вируса“ на греха. Единствено Исус е лекът за тази смъртоносна болест. Да не им ли казваме тази добра новина?
Твърдения като: „Вярата е нещо лично… Ако някой ме попита, ще му кажа…“ и др. макар и да звучат културно приемливи, не са библейски. Християните трябва да живеят вярата, но да не я пазят само за себе си!
2 Коринтяни 5:20 „И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.“
Ако действително вярваме, че хората без Христос ще страдат цяла вечност, ще ги умоляваме да дойдат при Христос.
12. МОГА ДА СВИДЕТЕЛСТВАМ ЕДИНСТВЕНО НА ХОРА ОТ МОЯТА КУЛТУРА.
Макар вероятно да е по-лесно да достигаме хора от нашата култура, защото по-лесно можем да се идентифицираме с техния начин на живот и навици, не трябва да ограничаваме евангелизирането си само до една конкретна култура. Заповедта е да занесем благовестието до всяка култура! Всички се нуждаят от Христос.
Лука 24:47 „и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.“
Бог поставя хора от различни култури в живота ни с определена цел. Това не е случайно. Той иска да им кажем истината, без значение какъв е културният им произход [напр. Филип на етиопския евнух – Деяния 8:26-39].
13. НЯМАМ ГОЛЯМО СВИДЕТЕЛСТВО, КОЕТО ДА РАЗКАЖА.
Много хора си мислят, че тъй като свидетелството им не е като това на Павел по пътя за Дамаск, околните няма да му обърнат внимание. Това мислене е неправилно. Важни не сме ние, а Христос. Посланието ни е нужно да включва идеите: „Бях мъртъв в греховете си, но сега съм получил прошка чрез Христос.“ Святият Дух работи по различни начини, за да спаси хората.
Йоан 3:8 „Вятърът духа където си иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.“
14. ТЪЙ КАТО БОГ ПРЕДОПРЕДЕЛЯ ХОРА ЗА СПАСЕНИЕ, КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ ДА ЕВАНГЕЛИЗИРАМЕ?
Бог определя не само края, но и средствата до края. С други думи, макар Бог да е избрал хора за спасение, избраните трябва да се спасят. Тяхното спасение се случва, когато чуят и откликнат на благовестието. Ние сме средствата, чрез които те могат да чуят благовестието и да откликнат на него. Казано по друг начин, евангелизирането е средството, което Бог използва, за да спасява Своите Си.
Деяния 13:48 „И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.“
Деяния 16:14 „И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше.”
2 Тимотей 2:10 „Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христос Исус, заедно с вечна слава.“
Правилното разбиране на библейски истини, като избор, предопределеност и др. трябва да мотивира християните да бъдат по-ревностни в евангелизирането, не да се въздържат да евангелизират!
15. НУЖНО Е ДА ИЗГРАДЯ ПО-ДЪЛБОКО ПРИЯТЕЛСТВО, ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНА ДА СВИДЕТЕЛСТВАМ НА ХОРАТА.
Макар приятелското евангелизиране да има много предимства, то крие една опасност – много често си остава просто приятелство без никакво евангелизиране. Колкото по-старо е приятелството, толкова по-трудно става да отворим уста и да кажем за Христос.
16. КОГАТО ПРЕДСТАВЯМ БЛАГОВЕСТИЕТО, ОБИЧАМ РАЗГОВОРЪТ ДА Е КРАТЪК И ДОБРОНАМЕРЕН.
С други думи, евангелизирането се възприема като нещо, което трябва да направим, не като нещо, което имаме привилегията да направим. Да, осъзнаваме, че ни е заповядано да евангелизираме. Тъй като обаче е неудобно, го правим набързо, за да приглушим съвестта си. Склонни сме бързо да представим благовестието и да прекратим разговора при първия белег на негодувание или съпротива от страна на невярващия човек. Мислим си: „Колко се радвам, че свърши! Поне си свърших работата!“
Макар да не можем и да не трябва да притискаме невярващия човек, е нужно да се въздържаме от скорострелния подход в евангелизирането. Нужно е да оставим Святия Дух да работи в сърцето на невярващия. Няколко минути мълчание по време на процеса на представяне на благовестието може да ви се сторят неудобни, но да се окажат много ефективни! Не трябва да гледаме на евангелизирането като на „работа“. Християните трябва да се радват, когато говорят за своя Господ!
17. АКО СЪМ ВЕРЕН В ДОМАШНИТЕ И СЛУЖЕБНИТЕ СИ ОТГОВОРНОСТИ ИЗПЪЛНЯВАМ ХРИСТИЯНСКАТА СИ РОЛЯ.
Да, изключително важно е да бъдем прекрасен пример в дома си [като бъдем добри съпруг, съпруга, родител и т.н.] и на работа [като сме добър работник, работодател]. Това обаче не може да бъде използвано като извинение да не евангелизираме. Не можем да ограничим определението за християнски живот като покорство в дадени области и непокорство в други.
18. ПРЕКОМЕРСНО ЗАЕТ СЪМ С РАБОТА И СЕМЕЙСТВОТО. НЕ МИ ОСТАВА ВРЕМЕ ДА БЛАГОВЕСТВАМ ЗА ХРИСТОС.
Ако сме прекалено заети, за да благовестваме за Христос, тогава действително сме прекалено заети! Кой ни дава работа? Кой ни е дал семейство? Кой ни дава дейности за отмора? Можем ли да поставяме даровете над Даряващия? Всички имаме време да правим нещата, които харесваме или искаме да правим.
Проблемът не е в заетостта, а в погрешно подредените приоритети. Да живеем за Христос – това е наша работа! Верните да свидетелстват за Христос са обикновено верни и в сферата на семейството и на работата.
19. ЧУВСТВАМ СЕ УДОБНО ДА СПОДЕЛЯМ БИБЛЕЙСКИ ИСТИНИ СРЕД ХРИСТИЯНИТЕ, НО НЕ И СРЕД НЕВЯРВАЩИ ХОРА.
На небето ще имаме много общение едни с други! На земята обаче имаме задачата да евангелизираме. Да, по-лесно е, по-удобно е и по-радостно да обсъждаме библейски въпроси с други християни. Хубаво ни е да сме със себеподобни. Макар общението с други християни да е много важно и да ни е заповядано да го правим [Евреи 10:24, 25], е нужно да излезем извън зоната си на удобство и да говорим за Христос с външния свят – това също ни е заповядано [Деяния 1:8]!
20. ЩЕ ОТИДА НА ДРУГО МЯСТО И ЩЕ БЛАГОВЕСТВАМ КАТО МИСИОНЕР.
Прекрасно е да сме готови да отидем където Господ ни призове. Ако обаче човек не отваря устата си да благовества за Христос където е, има ли гаранции, че ще я отвори, ако отиде на друго място?
Нещо повече, заповядано ни е да свидетелстваме за Христос където сме. Единствено и само тогава можем да бъдем сигурни, че ще бъдем верни на друго място. Защо да местим непокорството си на друго място?
21. ЖИВЕЯ В ГРЯХ. КАК МОГА ДА БЪДА СВИДЕТЕЛ ЗА ХРОСТОС?
Макар да е добре да признаем греха в живота си и да се чувстваме като лицемери, когато благовестваме, докато съгрешаваме, не е добре да продължаваме да живеем по този начин. Трябва да отхвърлим греха, който ни наранява и да започнем да благовестваме. Истина е, че докато живеем в плът никога няма да бъдем съвършени. Това обаче не е извинение да живеем в грях и да не благовестваме.
Както виждате, списъкът не е изчерпателен. Ето какво можем да заключим: каквато и да е причината, подари която не благовестваме, ако не благовестваме за Христос, СЪГРЕЩАВАМЕ! Докато не осъзнаем тази истина, никога няма да започнем да се молим за евангелизирането, камо ли да евангелизираме!
Затова нека отделим малко време, за да помислим над тези истини, където е нужно, да признаем неуспеха си пред Бога и да Го помолим да ни помогне да го преодолеем. Единствено и само тогава можем да очакваме Бог да ни помогне да изпълним заповедта да бъдем верни свидетели.
Вероятно думите на Марк Девър в книгата му The Gospel and Personal Evangelism относно евангелизирането могат да ви послужат за утеха, когато с вярност сеете семена, но не виждате резултати:
Призивът на християнинът да евангелизира не е просто призив да убеди хората да вземат решение, а да им прогласи добрата вест за спасение в Христос, да ги покани да се покаят и да отдадат слава на Бога за обновлението и обръщението. Не се проваляме в евангелизирането, ако вярно споделим благовестието на някого, който в последствие не се обърне към Бога; проваляме се единствено ако изобщо не му споделим благовестието.