Терорист става мисионер

(English Version: “Terrorist Becomes A Missionary”)

Джон Нютон, авторът на известната християнска песен „Чудна благодат“, от малък пътувал по море. Като моряк водил живот на бунт и греховност. Бил част от екипаж на кораб, който превозвал роби. Хващал хора, които след това били продавани като роби в плантациите на новия свят. По-късно станал капитан на собствен кораб за роби. След поредица събития, измежду които едва не се удавил, предал живота си на Христос. По-късно станал известен проповедник и водач на църквата по онова време. Историята е пълна с хора като Нютон, които са водили греховен живот, но са били преобразени от Христос.

Един такъв пример се отличава от останалите. Този човек нарича себе си „главният“ [1 Тим. 1:15] грешник. Той гонил много християни и дори гласувал с онези, които искали да ги убиват. Лесно можем да кажем, че е бил религиозен терорист, от когото хората се бояли най-много по онова време. Бил е обаче преобразен в мисионер чрез Божията велика милост, поради същата вяра, която се е стремяла да унищожи! Написал е, воден от Бога, повече от половината новозаветни послания. Неговото въздействие за разпространяването на благовестието остава ненадминато до днес. Можем безопасно да кажем, че след Господ Исус Христос, той е най-известната личност в християнството.

Нека ви представя този терорист, който станал мисионер – Савел от Тарс, известен още като апостол Павел. Докато изучаваме живота му, можем да научим някои практически истини, които ще повлияят на живота ни. Нека започнем с годините преди да стане християнин и да прочетем неговите думи в Деяния 22:3-11.

I. Ранен живот и образование [Деяния 22:3, 4]

Павел е роден в град Тарс, който се намира в днешна Турция. По времето на Павел това е бил престижен пристанищен град [Деяния 21:39], известен със своя университет и политическо положение. Имал е население от около половин милион души от различни култури. Живеейки в такива условия Павел освен еврейски е научил и гръцки. Това ранно образование му помогнало в последствие ефективно да занесе благовестието на не евреите.

Бащата на Павел бил религиозен човек – фарисей [Деяния 23:6]. Нямаме никаква информация за майка му, но знаем, че е имал сестра [Деяния 23:16]. Писанията не ни казват дали Павел е бил женен. Според някои ролята на Павел в синагогата предполага, че би трябвало да е бил женен, но когато става християнин, съпругата му е починала. Текстът в 1 Коринтяни 7:8 би могъл да сочи, че Павел е бил вдовец, но не можем да сме сигурни във валидността на този възглед.

По професия Павел е правел шатри [от животински кожи]. Вероятно е научил този занаят от баща си. Тъй като е бил юдеин и гражданин на Рим [Деяния 22:27, 28], би трябвало да има три имена, подобно на римляните [напр. Гай Юлий Цезар]. Първите две са били свързани със семейството, а третото е било лично. В случая на Павел не знаем първите две имена. Името му е било Паулус [латински], от което идва Павел [гръцки]. Всеки юдеин е имал също юдейско име. Юдейското име на Павел е било Савел, вероятно по името на Савел – първия цар на Израил, който също като Павел е бил от Вениаминовото племе [Римл. 11:1].

Павел е получил солидни познания по Юдеизъм в дома си и в последствие в Ерусалим, от великия юдейски учител Гамалиил. Ето какво казва за себе си: „напредвах в юдейството повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях много по-ревностен към преданията от бащите ми“ [Гал. 1:14]. За Павел религията е била центърът на всичко.

II. Гонение на църквата [Деяния 22:4, 5a]

След ранните му години с Гамалиил не разполагаме с много информация за Павел. Следващия път, когато се срещаме с него, е гонител на Църквата. Той присъствал по време на смъртта на Стефан, първият християнин, който умрял като свидетел за Христос [Деяния 7:54-8:3]. Павел не само държал горните дрехи на мъжете, които убивали Стефан с камъни, но „одобряваше убиването му“ [Деяния 8:1]. Той не е бил невинен наблюдател на убийството на Стефан, а неразделна част от случващото се. За Павел това е било началото на постигане на целта му да унищожи всички християни.

От този момент нататък Павел живеел с една цел: да опустоши църквата [Деяния 8:3]. Думата „опустошавам“ е била използвана за диво прасе, което разрива лозе или диво животно, което разкъсва тяло. Павел нападал  християните с ожесточеност подобна на диво животно жертвата си. Нямало е значение дали пред него стоели мъже или жени [Деяния 8:3]—всички страдали еднакво при неговото гонение.

Опасността от това произтичала от факта, че Павел правил всичко това в името на Бога. В действителност действал като религиозен терорист! Сам той свидетелства, че е гонил църквата повече от веднъж. В Деяния 26:10, 11 четем думите му: „10 което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях. 11 И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове.“ Павел бил обсебен от идеята да заличи християнството от лицето на земята. Ерусалим и околните градове страдали от неговото гонение. Дошло време да прочисти и по-отдалечените градове.

III. По пътя за Дамаск [Деяния 22:5б-11]

След като получил писма от юдейските водачи с позволение да арестува християни и да ги води като затворници, Павел потеглил към Дамаск [Деяния Acts 22:5б]. Град Дамаск се намира в Сирия, на 140 мили от Ерусалим. По онова време пътуването отнемало седем дни. Хората обикновено пътували сутрин и вечер, за да избегнат слънцето. Фактът, че Павел пътувал по обяд [Деяния 22:6] сочи, че е бързал да стигне в Дамаск.

Когато наближил града, по обяд, „внезапно блесна от небето голяма светлина. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.“ [Деяния 22:6-8]. 

Представете си шока – на земята, изобличен от самия Господ Исус Христос! Всичко което Стефан и другите християни твърдели за Исус Христос било вярно! Той работел срещу Бога! Спътниците на Павел видели светлината, но не разбрали гласа на Христос [Деяния 22:9]. На земята Павел станал ново творение в Христос. Смирението предшества спасението! Първият вик на изкупеното сърце: „Какво да направя, Господи?“ [Деяния 22:10a]. Господството на Исус в живота на Павел никога не е било под съмнение. Абсолютна реалност е било! Как може човек да стане християнин без да се подчини на господството на Исус Христос? [Марко 8:34-38; Римл. 10:9]. 

Отговорът на Исус на неговия въпрос? Отиди в Дамаск, където ще получиш допълнителни насоки [Деяния 22:10б]. Тъй като бил заслепен от светлината, неговите придружители го повели към Дамаск [Деяния 22:11]. Павел планирал да влезе в Дамаск като лъв, който преследва жертвата си. Става така, че е въведен в града като кротко агне! Бил сляп, но на практика сега можел да вижда. Духовните му очи най-накрая се отворели! Ако Павел бе роден след Джон Нютон, щеше да пее докосващите думи на химна „О колко чудна благодат“ – „Изгубен бях –  намерен съм, бях сляп, но виждам днес!“

Обръщението на Павел разкрива три истини, които можем да прилагаме.

1. НИКОЙ НЕ Е ПРЕКАЛЕНО ЛОШ, ЗА ДА БЪДЕ СПАСЕН.

В 1 Тимотей 1:15-16, Павел казва, че макар да е бил най-лошият измежду всички грешници, е получил „милост“, „за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник, цялото Си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот“. Той бил човек, който активно работил срещу Христос и Неговите последователи, но въпреки това намерил милост.

Мислиш ли, че си прекалено лош, за да бъдеш спасен? Помни, че няма грешник или грях, които кръвта на Исус да не може да прости! Извикай към Исус с истинско покаяние и вяра – Той ще те спаси! Сам Исус дава следното обещание: „който дойде при Мене, никак няма да го изгоня“ [Йоан 6:37].

Ако си получил тази милост, тогава споделяй благовестието с увереност – Христос спасява всякакви грешници. Може да усещаш, че човек от твоето обкръжение сякаш не откликва на поканата на благовестието въпреки, че си я отправял многократно. Скъпи приятелю, не се отказвай. Продължавай да се молиш за тяхното спасение.

Стефан не се отказа от вярата си, дори когато беше убиван с камъни. Ранноцърковния водач Августин каза, че Църквата дължи много на Стефан, защото е възможно Павел да се е обърнал към Бога благодарение на неговата молитва. Джордж Мюлер, велик Божий мъж от миналото, се молил за трима свои приятели в продължение на 50 години. Двама от тях повярвали малко преди да умре, а третият – една година след като починал. Никога не се отказвай от Бога на Библията, Който има силата да спасява хора, защото действително „за Бога всичко е възможно“ [Мат. 19:26].

2. ДОБРИТЕ ДЕЛА И ВЪНШНОТО БЛАГОПРИЛИЧИЕ НЕ МОГАТ ДА СПАСЯТ НИКОГО.

Като религиозен юдеин Павел бил убеден, че неговите религиозни дела и външно благоприличие са достатъчни, за да му донесат приемане от Бога. Когато дошъл на себе си разбрал, че Божият стандарт за съвършена праведност не може да бъде постигнат с човешки усилия, защото всички съгрешиха спрямо този свят и съвършен Бог [Фил. 3:3-9].

Ако уповаваш на добрите си дела и външно благоприличие, за да стигнеш небето, има лоши вести за теб. Божият стандарт изисква 100 процента съвършенство, т.е. без нито един грях! Помни, че за Бога грях е не само действието, но и мисълта. Исус ясно каза, че не само убийството е грях, но омразата към някого в сърцето се равнява на убийство [Мат. 5:21-22]. Той каза ясно, че не само прелюбодейството е грях, но грях е и пожеланието в сърцето [Мат. 5:27-28].

Докато не осъзнаеш тези истини ясно, ще възприемаш себе си като човек достоен за възхищение, не за омраза. Приятелю, добрите дела не могат да бъдат причина за добри взаимоотношения с Бога. Те са резултат от добри взаимоотношения с Бога.

3. НЕ МОЖЕШ ДА СЕ БИЕШ СРЕЩУ БОГА И ДА ПОБЕДИШ.

В друг разказ за обръщението си Павел споменава други думи, които чува Исус да му казва по пътя за Дамаск: „Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен“ [Деяния 26:14]. Остен е остра пръчка, която се използва, за да подтикне волове към действие. Ако воловете се противят и ритат, може да бъде използван единствено остен, за да ги нарани. С други думи това е начин да се каже, че човек не може да се противи на Божията воля и в крайна сметка да спечели. Бог ясно и убедително преподаде на Павел тази истина.

По същия начин ако се бориш срещу Бога, в крайна сметка ще изгубиш. Възможно е да се противиш на нуждата да се обърнеш единствено към Христос за твоето спасение. Така само се нараняваш. Възможно е да си християнин и да не искаш да се покориш на Божията воля в определени области от живота ти. Възможно е да има грях, който упорито да отказваш да пуснеш  или да не искаш да направиш нещо добро, към което Бог те подтиква. Какъвто и да е случаят, не можеш да се противиш на Бога и да спечелиш. Така само нараняваш себе си, а вероятно и околните. Спри да се съпротивяваш и последвай Божието водителство.

Накрая

Терористът стана мисионер. Гонителят стана проповедник. Ето това прави Бог. Той съкрушава корави сърца и ги заменя с меки сърца, които са податливи на промяна и ще изпълнят волята Му. Същият този Павел, който преди убиваше християните, по-късно каза: „Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка“ [Фил. 1:21]. Нека и нашето отношение бъде такова!