Загрижен ли е Бог, когато съм в беда

(English Version: “Does God Care When We Are In Trouble?”)

„Как може един Бог на любовта, Който контролира всичко, да позволи да ми се случи нещо толкова ужасно?” Това попита една млада жена, която беше претърпяла тежки наранявания на ръката и крака си от падане от кон. Пасторът ѝ помисли малко и след това я попита: „Болеше ли те много, когато ти поставяха гипс?“ „Болката беше ужасна.“ Отговори тя.

„Баща ти позволи ли на доктора да ти причини това страдание?“ Продължи да пита той. Тя отговори: „Да, но то беше нужно.“ Пасторът продължи: „Баща ти позволи ли на лекаря да те нарани, въпреки че те обича или защото те обича?“ Последва шокираният отговор: „Искаш да кажеш, че Бог допусна да се контузя, защото ме обича?“

Пасторът кимна утвърдително. „Това е от мен. Нека следните пет думи от Бога ти донесат утеха. Те ще ти дарят надежда. Нямаш лош късмет. Бог е планирал това изпитание. Ако си Негово дете, Той те подготвя за по-добро служение.“

Шекспир е казал: „В болест не допускай да кажа: Подобрявам се от болестта, а ставам ли по-добър в резултат от нея?“ По подобен начин, като християни, вместо да питаме: „Кога ще изляза от това изпитание?“, е нужно да се научим да питаме; „Ставам ли по-добър в резултат от това изпитание?“ За съжаление, много християни не питат това, а: „Загрижен ли е Бог, когато съм в беда?“

В отговор на този въпрос от библейска гледна точка, нека разгледаме един познат случай, при който Исус укроти бурята, според както е записан в Марк 4:35-41 и да извлечем няколко истини от там.

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна. 36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него. 37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода. 38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?

След зает ден на служение в Галилея Господ Исус заповяда на учениците Си да потеглят от там, да прекосят Галилейското езеро и да и отидат в Гадаринската страна [35-36]. По време на пътуването ги сполетя силна буря [37].

Учениците бяха обзети от голям страх. Отидоха бързо при Исус, Който спеше и Го попитаха дали Го е грижа за тях [38]. Исус се събуди, укроти бурята и смъмри учениците за липсата им на вяра [39-40]. След като видяха властта Му над свръхестествените сили, учениците бяха обзети от още по-голям страх [41].

Макар този случай да разкрива Христовата сила над свръхестествените сили, в него откриваме 4 истини за изпитанията и Божията грижа по време на изпитания в живота на всеки вярващ.

1. Християните не са застраховани срещу изпитания [ст. 35-37].

Исус знаеше ли, че идва буря? Разбира се, че знаеше! Въпреки това насочи учениците към сърцето на бурята! Тя беше част от програмата за обучение на учениците за този ден.

Много хора си мислят, че бурите идват само в резултат на непокорство. Не винаги е така. Да, Йона се озова в буря поради своето непокорство. Учениците в този случай, обаче, се озоваха в буря, поради своето покорство към Господа! Те бяха оставили домовете и работата си, за да следват Исус и въпреки това претърпяха много изпитания. Това ни напомня за Йов, който премина през изпитания, въпреки че беше праведен човек [Йов 1:8; 2:3].

Покорството и служението пред Бога не ни гарантират избягване на изпитанията. Като християни е нужно да разберем, че Господ не винаги ни защитава от изпитанията, но ни защитава по време на изпитанията. Понякога може да укроти бурята. Друг път може да остави бурята да бушува, а да укроти Своето дете.

Без значение какво ще стане, нека помним: „Да сме с Христос в лодката, дори по време на буря, е много по-добре и по-безопасно, отколкото да сме на брега без Него!“

2. Възможно е да ни се струва, че Господ не е до нас по време на изпитания [ст. 38].

Псалмопевецът извика: „Защо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?” [Пс. 10:1] и „Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги“ [Пс. 44:23].

По подобен начин изглежда Исус беше безразличен или не беше загрижен по време на изпитанието на учениците, което ги накара да извикат: „Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?“ или казано с други думи: „Боже, ако ме обичаш, защо позволяваш да премина през това изпитание? Виждаш ли изобщо?“

Ето отговорът: Бог винаги бди над нас. Той никога не ни оставя сами, но иска да устояваме и да Му се доверяваме, дори и в най-мрачния час от живота ни.

Исая 50:10 ни напомня: „Кой измежду вас се бои от Господа и слуша гласа на Неговия слуга, но ходи в тъмнина и няма светлина? Такъв нека уповава на името Господне и нека се обляга на своя Бог.“

3. Изпитанията ни помагат да се приближаваме до Бога [ст. 38].

Въпреки слабата им вяра, бурята действително приближи учениците по-близо до Христос. Макар да сбъркаха начина, по който се обърнаха към Него, въпреки това, в последствие, се обърнаха към Него. Господ не им се скара, че Го безпокоят с молбата си.

Вместо това им се скара, че са обезпокоени и изплашени. Истина е, че изпитанията могат да закоравеят човек да се отдалечи от Бога. Въпреки това, те винаги приближават Божието дете към Него. Те ни помагат да израстваме в любовта си към Божието Слово и да прекарваме повече време с Него в молитва.

4. Изпитанията увеличават разбирането ни за Божиите качества [39–41].

Учениците научиха нови неща за Божията любов и власт над всичко от това преживяване. Ние също можем да израстем в подобно разбиране чрез житейските изпитания. Всички тези скъпоценни истини откриват, че Бог действително винаги се грижи за Своите деца.

И така, това са 4 истини свързани с изпитанията и Божията грижа по време на тези изпитания в живота на всеки вярващ.

Ако станеш християнин няма да поучиш гаранции, че животът ти ще е безметежен. Ето какво пише един автор:

„Сатана много незабележимо е изместил вниманието ни от нашето основно послание. Вместо да прогласяваме благата вест, че грешниците могат да станат праведни в Христос и да избегнат идния гняв, сме се задоволили с „благовестие“, което твърди, че Божията основна цел да ни спаси е да разкрие „прекрасен план“ за нашия живот, да разреши проблемите ни, да ни прави щастливи в Христос и да ни избавя от житейските беди.

Онези хора, които приемат вярата през вратата на стремеж към щастие в Христос , ще си мислят, че щастието им е доказателство за Божията любов. Възможно е дори да решат, че Бог ги е забравил, когато ги връхлетят беди и щастието ги напусне. Хората които гледат на кръста като доказателство за Божията любов никога няма да се усъмнят в Неговото непоколебимо посвещение към тях.“

Божиите деца е нужно да вярват, че Бог е достоен за пълното ни доверие, дори по време на житейските бури. Ако можем да се доверим на Христос да ни избави от ада и Сатана, защо тогава ни е трудно да Му се доверим за ежедневните проблеми? Вярата прогонва страха. Страхът прогонва вярата.

Нужно е да се покаем за липсата на устояваща вяра и да извикаме: „Помогни на моето неверие.“ (в един от анг. преводи се казва: „Помогни ми да победя неверието“ – бел .пр.) [Марк 9:24]. Когато извикаме по подобен начин, добрият Господ , дори в най-мрачните житейски моменти, ще ни помогне чрез Духа Си да преживеем истинността на тези думи: „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава.” [Исая 26:3].

Нека помним: изпитанията поради покорство винаги гарантират присъствието на Христос с нас! Когато Христос е с нас, можем искрено да се усмихнем на бурята и да кажем: „Да, моят Господ и Спасител Исус Христос се грижи за мен, дори когато съм в изпитание!“