Сърцето на християнина е благодарно сърце
(English Version: “The Christian Heart Is A Thankful Heart”)
Често ни се струва, че благодарността е изчезнал навик, както става ясно от следната житейска случка. Едуард Спенсър бил студент в семинария в Евънстън, Илиной. Бил част от екип спасители. Когато потънал кораб покрай брега на езерото Мичиган в близост до Евънстън, Едуард многократно се гмурнал в ледено студената вода и спасил 17 пътници. В резултат от това здравето му било трайно увредено. Няколко години по-късно, на неговото погребение, станало ясно, че нито един от хората, които спасил, не му благодарили.
Четем подобна история и си мислим: „Как може тези 17 души да са толкова неблагодарни!“ Много често вярващите хора са виновни за същото деяние, защото вършат този грях на неблагодарност, макар да са спасени от много по-голяма опасност, т.е. от вечно осъждение!
Много части от Писанията свидетелстват, че благодарността не е епизодична характеристика, а постоянна черта на християнския живот. Ето няколко примера:
„Влезте в портите Му със славословие (в англ. превод с „благодарност“) и в дворовете Му – с хваление; славословете (в англ. превод „благодарете“) Го и благославяйте името Му.“ [Пс 100:4]
„Алилуя. Славете (в англ. превод „благодарете на“) Господа, защото е благ. Защото Неговата милост трае довека.“ [Пс. 106:1]
„… като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца…“ [Еф. 5:20]
„… като изобилствате в нея с благодарение.“ [Кол. 2:7]
Въз основа на тези няколко стиха е ясно едно нещо: за вярващия човек благодарността не може да бъде епизодично нещо. Тя трябва да бъде неразделна част от нашето ежедневие! Нужно е да бъдем разпознавани като благодарни хора.
Защо, според вас, Бог иска да имаме благодарен дух? Защо това е важно? Вярвам, че в Псалми 50:23 можем да намерим отговор: „Който принася жертва на хвала (благодарност, в англ. текст), той Ме прославя.“ Нашата благодарност към Бога Го прославя. Божията слава зависи от това. Този въпрос е важен!
Тази статия се стреми да помогне на вярващите винаги да бъдат благодарни, като разглежда 3 неща: (I) Опасностите на неблагодарното сърце, (II) Преимуществата от култивирането на благодарно сърце и (III) Предложения за култивиране на благодарно сърце.
Преди да продължим, ето едно основно определение за благодарност: благодарността е доброволно признание на факта, че сме изцяло зависими от добрия и суверенен Бог, Който се грижи за всичките ни духовни и физически нужди.
I. Опасностите на неблагодарното сърце
Има две опасности, които са свързани с неблагодарното сърце.
Опасност # 1: Неблагодарното сърце е характерно за невярващия човек.
Описвайки живота на невярващите, в Римляни 1:21 се казва: „Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха…“ Макар да получават много земни благословения [Мат. 5:45; Деяния 14:15-17], невярващите хора не благодарят на Бога на Библията, Който единствен е източникът на всички благословения. Ето защо, ако човек твърди, че е християнин, но има неблагодарен дух, е определен от Писанията като невярващ.
Опасност # 2: То е израз на непокорство към разкритата воля на Бога.
Заповядано ни е в 1 Солунци 5:18: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“ Благодарно сърце във всички обстоятелства – ето какво желае Бог от Своите деца. Дори в тъжни ситуации можем да бъдем благодарни на Бога, че има пълен контрол и че ще обърне всичко за наше добро и за Своя слава [Римл. 8:28, 29].
Много християни не могат да намерят Божията воля в различни житейски ситуации, защото непрекъснато пренебрегват разкритата Божия воля в една сфера от живота си – винаги да са благодарни! Трябва ли Бог да разкрие повече от волята Си на хора, които упорито не се покоряват на разкритата Му воля?
В книгата си The Hiding Place Кори Тен Бум, известната датчанка християнка, която укрива много евреи по времето на Хитлер, разказва за случка, която я научава винаги да бъде благодарна. Кори и сестра ѝ Бетси тъкмо били преместени в най-лошия немски затворнически лагер, който били виждали – Равенсбрук. Когато влезли в помещението, осъзнали, че е претъпкано и пълно с бълхи.
Тази сутрин библейският прочит бил от 1 Солунци и им напомнил винаги да се радват, непрестанно да се молят и за всичко да благодарят. Бетси казала на Кори да спре и да благодари на Бога за всяка подробност от новото им място за живеене. Макар първоначално да отказала, Кори не устояла на молбите на Бетси.
По време на месеците прекарани в този лагер двете сестри били изненадани колко открито можели да провеждат библейски изучавания и молитвени срещи без пазачите да се намесват. По-късно научили, че пазачите не влизали в тези помещения заради бълхите.
Невероятно как Бог може да работи дори в най-предизвикателни ситуации за Своя слава, когато смирено се покорим на Словото Му!
Самият Господ Исус в поученията Си подчертава важността на отдаването на благодарност към Бога. След като изчисти десет прокажени мъже и видя само един, който се върна, за да Му благодари, Исус каза следните думи: „17 Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата? 18 Не се ли намериха други да се върнат и въздадат слава на Бога освен този другоплеменник?“ [Лука 17:17, 18]. Казано простичко липсата на благодарен дух е действие на непокорство, което Бог не харесва.
И така, виждате, че неблагодарното сърце води след себе си тежки опасности! Бог не харесва липсата на благодарност, защото нарушава Неговата разкрита воля и е проявление на истинското ни състояние, т.е., че не сме Негови деца, без значение какво твърдим с устата си!
От друга страна, ако притежаваме благодарно сърце, тогава имаме много преимущества. Нека разгледаме 4 от тях.
II. Преимущества от култивирането на благодарно сърце
Преимущество # 1: Гордостта намалява. Смирението се увеличава.
Една от основните пречки при култивирането на благодарно сърце е гордостта. Всеки от нас е склонен да си преписва заслуги за нашия успех. Въпреки това благодарното сърце знае, че всички добри неща идват от ръката на суверенния Бог и без Неговата милост не може да стане нищо добро. В 1 Коринтяни 4:7 ни се напомня: „Защото кой те прави да се отличаваш от другите? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“
В статия озаглавена „Изкуството да си голяма работа“ Хауърт Бът, известен християнин бизнесмен казва:
Гордостта ми ме прави независим от Бога. Кара ме сам да съм господар на съдбата си, да ръководя живота си, да дърпам конците, да се справям сам. Това чувство обаче в основата си е нечестно. Не мога да се справям сам. Нужна ми е помощ от други хора. Не мога да разчитам единствено на себе си. Разчитам на Бога за следващия си дъх. Не е честно да се преструвам на нещо повече от човек – слаб и ограничен… Когато се надувам, лъжа себе си. Представям се за Бог, не за човек. Гордостта е идолопоклонническо поклонение пред самия мен. Това е националната религия на ада!
Благодарността, от друга страна, е съвършеният лек за гордостта. Непрестанното признаване, че всичко, което имаме, е резултат от Божията благодат, ни води към повече смирение.
Преимущество # 2: Оплакването намалява. Удовлетворението се увеличава.
Ако непрестанно благодарим на Бога за това, което е направил и върши в живота ни, няма да станем жертва на греха на оплакването. Оплакваме се, когато не казваме истината по отношение на конкретна ситуация, което е неправилно. Оплакването [или недоволството] е отношение, което поставя под въпрос Божия суверенитет в нашия живот. То е отношение, което се изразява по следния начин: „Ако Бог ме обича, как допусна да ми се случи това?“ Дори ако оплакването не е изразено словесно [някои хора са интровертни], то продължава да е грях. Могат ли грешни създания [това включва всички нас] да се оплакват в светлината на греховете си?
В Плачът Йеремия 3:39 ни се напомня: „Защо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?“ Ако разберем, че не заслужаваме добри неща в резултат от греховете си, бихме били изумени от Божията милост в живота ни, бихме били удовлетворени и благодарни във всички обстоятелства и непрестанно бихме казвали: „Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда.“ [Пс. 23:1]
Преимущество # 3: Съмнението в Бога намалява. Доверието в Бога се увеличава.
Значително препятствие пред вярата в Бога във всеки един момент е липсата на благодарен дух. Благодарността е съвършеният лек за този проблем. Павел можа да уповава на Бога във всичките изпитания, в които попадна, защото непрестанно си припомняше Божието избавление в миналото и можеше уверено да се довери на Бога да го избави отново в бъдеще. Забележете какво казва: „3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха… 10И Той ни избави [в миналото] от толкова близка смърт и още избавя [в настоящето], и се надяваме на Него, че пак ще ни избави [в бъдеще]“ [2 Кор. 1:3, 10].
Благодарният дух, който непрестанно мисли за Божиите милости в миналото, е укрепен да разчита на Бога в настоящите и в бъдещите нужди. По този начин е защитен да не се поддава на съмнение, отчаяние и изкушението да използва „преки пътища“.
Преимущество # 4: Безпокойството намалява. Мирът се увеличава.
Един от недостатъците на християнския живот е склонността да имаме нездрав фокус върху отрицателните неща и да не отделяме достатъчно време да благодарим на Бога за Неговите благословения. Подобно отношение е съвършената рецепта да допуснем в сърцата ни да властва безпокойството. Божието слово съдържа лек за безпокойството: да имаме благодарно сърце, както виждаме във Филипяни 4:6-7.
Ето какво Бог ни заповядва да правим във Филипяни 4:6: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.“ Когато молитвите ни са придружени от благодарност, Бог обещава, че сърцата ни ще бъдат свободни от безпокойство, тъй като „Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви [нашите] и мислите ви [нашите] в Христос Исус“ [Филипяни 4:7]
След като видяхме 4 преимущества, които са резултат от култивирането на благодарно сърце, нека разгледаме как можем да култивираме такова сърце.
III. Предложения за култивиране на благодарно сърце
Следват 2 предложения за култивиране на благодарно сърце.
Предложение # 1: Редовно мислете за кръста.
Един от най-великите християни, които някога са живели, е апостол Павел. Макар че е преминал през много страдания, забелязваме, че Павел винаги благодари. Как е успял да постигне това? Вярвам, че един от отговорите се крие в 1 Коринтяни 2:2 – „защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпънат.“ Това не означава, че Павел не е говорил за други неща. В същото това послание той обсъжда и други теми. Основният му фокус обаче е Исус, основно това, което постигна чрез смъртта Си на кръста и последвалото възкресение. Честите размисли върху тези истини му са му давали вечна перспектива, поради което е преливал от благодарност, без значение от изпитанията!
Същото важи и за нас. Колкото повече размишляваме върху това, което Исус извърши за нас на кръста, толкова повече ще израстваме в благодарност.
Предложение # 2: Включете благодарността като неразделна част от молитвата.
Това ни заповядва Бог в Колосяни 4:2 – „Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение.“ Казано по друг начин: благодарността трябва да е неразделна част от всяка наша молитва! Нужно е да отделяме време да благодарим на Бога за всичко, което прави за нас.
Представете си, ако децата ни говореха с нас само когато се нуждаят от нещо, като почти не ни благодарят! Няма ли да бъдем наскърбени от това? Колко често самите ние наскърбяваме небесния си Баща, като идваме при Него само с нуждите си, без да Му благодарим? Нека повече не Го наскърбяваме. Нека направим съзнателно усилие непрестанно да благодарим на Бога за личността, която е и за това, което прави за нас.
Заключителни мисли
Даниил е добре известен и много обичам библейски герой. Неговото решение да остане верен на Бога от ранна възраст вдъхновява много хора [Дан. 1]. Даниил се сблъска със сериозно предизвикателство по време на старостта си – да се моли пред образа на царя или да бъде хвърлен в ров с лъвове. Неговата реакция е невероятна. Четем: „А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това“ [Дан. 6:10].
Забележете, че той не започна да роптае срещу Бога. Не каза: „Бях Ти верен през всички тези години, а Ти допускаш това за награда?“ Вместо това Даниил благодари на Бога „както правеше и преди това“. Навикът да благодари по време на изобилие му помогна да благодари дори по време на трудности. Бог чу молитвите му, защото идваха от благодарно сърце! Нека и ние се стремим да имаме такива сърца!